ВЪПРОСИ НА КЛИЕНТИ
Консултация на Кантората относно правото на отпуска при смърт на роднина
 

Съгласно разпоредбите на Кодекса на труда работодателят е длъжен да освобождава от работа като предоставя платен отпуск на работника или служителя при смърт на негов родител, дете, съпруг, брат, сестра, родител на другия съпруг или други роднини по права линия.

Роднини по права линия са лицата, от които едното пряко или непряко произхожда от другото- например майка и син, дядо и внучка. Законът не поставя ограничения в степените на родство между роднините по права линия, при чиято смърт работникът или служителят има право на отпуск.

Размерът на отпуска е два работни дни и се предоставя за деня на събитието и за следващия го работен ден. Когато денят на смъртта съвпада със седмичната почивка на работника или служителя, отпускът се ползува в първите 2 работни дни след нея.

 
 
Клиент поставя следния въпрос: Ползва ли закрила при уволнение на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата, уговорена в отраслов колективен трудов договор.

Отговорът на Кантората:
Работникът не ползва предварителна закрила при уволнение на посоченото основание, когато работодателят му не членува в отраслова работодателска организация, която е подписала колективния трудов договор или той е член на синдикат, който не е страна по този договор.


Клиент поставя следия въпрос:
Като синдикален член има ли закрила при уволнение на основание чл. 328, ал. 1 т. 10 б КТ, когато е сключил трудовия си договор след като е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Отговорът на Кантората:
Предварителна закрила при уволнение на това основание не може да бъде уговаряна по чл. 333, ал. 4 КТ както и няма предвидена в закона закрила за тези лица при уволнение от работодателя на основание чл. 328, ал.1 , т.10 б КТ.


Клиентка поставя следния въпрос:
 В дружеството, в което е ръководител отдел "Персонал" се налага сключване на срочни трудови договори и трудови договори за сезонна работа. Въпросът й е дали тези срочни трудови договори законно могат да съдържат срок и уговорка за изпитване в полза на работодателя.

Отговорът на Кантората е:срок и условие за изпитване могат да се уговарят от страните в трудовите договори независимо дали те са срочни или безсрочни на основание чл. 70, ал. 1 и 2 КТ.


 Клиентка поставя следния въпрос: Поискани са ми писмени обяснения за допуснато от мен нарушение на трудовата дисциплина. Не съм допуснала виновно неизпълнение на трудовите ми задължения, не съм наказвана до сега дисциплинарно, но освен това в заповедта не е вписано основанието за дисциплинарното ми наказване. Това законно ли е? 

Отговор на Кантората:
Заповедта за искане на обяснения по чл. 193 КТ като задължителен елемент от процедурата за налагане на дисциплинарно наказание от работодателя трябва да съдържа реквизитите на заповедта за наказване по чл. 195 КТ. Когато една или двете заповеди не съдържат някой от тях, то заповедта за налагане на наказание е незаконосъобразна.

Клиентка поставя следния въпрос:
Ползвала е отпуск поради бременност и раждане и впоследствие отпуск за отглеждане на дете до 2 годишна възраст. След изтичането на срока на втория отпуск на 14.03.2016 г. тя трябва да се върне на работа. Магазинът, в който обаче е работила като продавач не съществува. Тя пита трябва ли да се връща на работа и къде.

Отговор на кантората:
Работничката е задължена да се върне на работа и да поиска да й бъде възложена такава. Решение на работодателя й е дали да прекрати трудовия й договор при съобразяване на предварителната закрила при уволнение или да й възложи изпълнението на същата работа, но на друго работно място.  Работничката е необходимо да се яви на адреса на управление или в офиса на работодателя си, където да заяви завръщането си на работа. При желание от нейна страна тя може да обмисли и едностранно прекратяване на трудовия си договор на основание чл. 326, ал. 1  КТ или да предложи на работодателя си прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие.



Клиент работодател поставя следния въпрос:
Работник след разговор с прекия си ръководител е напуснал работа 7 часа преди изтичане на работното му време Допустимо ли е да му бъде наложено дисциплинарно наказание. Възможно ли е да бъде по-леко наказание от уволнение.Отговор на Кантората: Работодателят преценява какво наказание да наложи на работника като то трябва да бъде съответно на извършеното нарушение съгласно разпоредбата на чл.189 от Кодекса на труда. Законно би било налагане на наказание "забележка" на основание чл.187, ал.1, т.1 от Кодекса на труда.

Спечелени дела от Кантората:По образувано гражданско дело против наши клиенти, ищецът твърди, че е сключен неформален договор за поръчка, по силата на който е възложено изработването на статуи от врачански камък. Поръчаните статуи са изработени и монтирани, последвало е частично плащане от нашия клиент. Остатъкът от сумата за плащане е малко над 11 000 лв. Изработилият статуите е прехвърлил вземането си по силата на договор за цесия на ищеца. Ищецът търси по съдебен ред заплащането на остатъчната сума от две дружества – ответници, наши клиенти при условията на солидарна отговорност. Претенцията е отхвърлена от всички съдебни инстанции. Съдът приема, че не е доказано съществуването на договор за поръчка. Единствено ангажирани по делото са показанията на един свидетел – изработилият изделията. От показанията му не се установвява кой и как е поръчал изделията. Освен това с оглед разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, не е допустимо със свидетелски показания доказването на договори на стойност над 5000 лв. С оглед недоказаното сключване на договор за поръчка е прието, че не е бил налице годен предмет на договора за цесия, поради което претенциите на ищеца са неоснователни.


Спечелени дела от Кантората:На наш клиент е наложено дисциплинарно уволнение, поради твърдяни за установени липси в дружеството- работодател. Клиентът ни е заемал длъжност регионален мениджър. Искани са от него писмени обяснения на 06.02.2014г. Уволнението му е наложено със заповед от 14.04.2014г. В хода на съдебния процес ответното дружество твърди, че липсите са установени на 19.02.2014г. Съдът приема, че ако липсите са установени към 06.02, когато са поискани и дадени обяснения, срокът по чл. 194, ал. 1 от КТ е изтекъл към момента на издаване на заповедта. Ако пък липсите са установени към 19.02.2014г. - то тогава не е спазена процедурата по чл. 193 КТ – не са искани обяснения. Уволнението е отменено, присъдени са поисканите неплатени възнаграждения на клиента ни и обезщетение за оставането му без работа с основание чл.225, ал.1 КТ. Решението е потвърдено от Бургаски окръжен съд, където клиентът е представляван от Кантората. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по жалбата на работодателя. Под натиск от работодателя наш клиент работник е подписал запис на заповед, в негова полза за суми, които се твърди, че са установени като липси в предприятието. По реда на заповедното производство работодателят е предявил претенции за задължението по записа на заповед пред съда. Депозирано е възражение от Кантората. В първоинстанционното производство ответникът наш клиент твърди, че записът на заповед е издаден по каузално правоотношение– трудовото. Ищецът твърди, че не е налице кауза и не провежда доказване в тази насока. Първоинстанционният съд приема, че след като ответникът е навел възражение за наличието на каузално правоотношение, ищецът е следвало да ангажира доказателства в тази насока. Поради липсата на такива искът е отхвърлен. Окръжният съд потвърждава решението, като намира, че безспорно е налице връзка между записа на заповед и трудовото правоотношение. Приема доводите на Районния съд, но освен това намира, че отговорността за липси на служителя не може да бъде ангажирана по този ред, а следва да се търси по реда на КТ – отчетническа отговорност. Ето защо решението на Бургаски районен съд е потвърдено. Решението на Бургаски окръжен съд не подлежи на касационно обжалване.

Запитване от клиент:Работодателят не ми изплаща дължимото трудово възнаграждение за втори пореден месец. С какви възможности разполагам, за да го получа? Отговор на Кантората: Съглано разпоредбата на чл. 245 от Кодекса на труда при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва. В тази връзка при забава на работодателя за изплащане на трудовото възнаграждение в пълен размер работникът разполага с възможност да прекрати едностранно, писмено и без предизвестие трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Работодателят изпада в забава от деня следващ датата за заплащане на възнаграждението, уговорена между страните по трудовото правоотношение или определена от работодателя. От този момент възниква и правото на работника едностранно да прекрати трудовия си договор на посоченото основание. Независимо от извършеното прекратяване на трудовото правоотношение сумите за неизплатеното възнаграждение продължават да са дължими и могат да се претендират ведно със законната лихва за забава по исков ред пред съда.


Клиент пита:Може ли наследодател да се разпорежда с цялото си имущество чрез завещание? Отговор: Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Ако наследодателят не е оставил низходящи, родители или съпруг, няма пречка да се разпорежда с цялото си имущество, като го дарява/продава и др.