ПОНЯТИЕ ЗА ДИСКРИМИНАЦИЯ , ФОРМИ , ВИДОВЕ ЗАКРИЛА И ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ ПРИ УПРАЖНЯВАНЕ ПРАВОТО НА ТРУД, Лина Георгиева, адвокат в ПРАВНА КАНТОРА" ИВАНОВА И СЪДРУЖИЕ"
Дискриминацията е противоправно ограничаване или лишаване от права на определена категория граждани поради национална или расова принадлежност, пол, имуществено положение, политически и религиозни убеждения и други; установено със закон неравенство, унижаване или подценяване на граждани поради тяхната народност, раса, религия, пол, произход и прочие; нарушаване правата и законните интереси на отделни групи лица, формирани по различни признаци – раса, народност, политическа и религиозна принадлежност, като така се нарушава принципът на равенство пред закона, създавайки нееднакво третиране на гражданите.
С ДВ, бр. 86 от 30.09.2003г. беше приет Закона за защита от дискриминация, който в чл. 4, ал. 1 ЗЗДиск по императивен, общ и безусловен начин регламентирана забраната за всяка форма на дискриминация. Забраната действа спрямо всички правни субекти, а защитата срещу всякаква форма на дискриминация се разпростира спрямо всички физически лица на територията на Република България. Също така забраната за дискриминация се отнася за упражняването и защитата на всички предвидени в Конституцията и законите на Република България права и свободи, т.е. тя е относима към всички сфери на обществения живот. Изброени са и всички дискриминационни признаци. Списъкът не е изчерпателен, създава предпоставката да се развие в конкретните материални закони.
Един от централните икономически проблеми при функционирането на пазара на труда представлява изучаването на ситуацията, когато различни групи от хора (например по пол, националност, възраст и други признаци) получават нееднаква възможност за наемане на работа, упражняване на определена професия, увеличаване на работната заплата и т.н. Това явление се нарича дискриминация на трудовия пазар. В българското право забраната за дискриминация при упражняване на правото на труд има първостепенно значение и намира своето проявление и в чл. 6, ал. 2 Конституцията; чл. 8, ал. 3 Кодекса на труда; чл. 7, ал. 4 от Закона за държавния служител; чл. 2 и чл. 23 Закона за насърчаване на заетостта.
За трудова дискриминация се говори, когато има дискриминация при упражняване на субективните трудови права и/или изпълнение на трудовите задължения в рамките на индивидуалното трудово правоотношение, както и по отношение на неговото възникване или прекратяване. Предвид на динамиката и разнообразието на обществените, личностните и трудовите отношения дискриминация може да възникне и по отношение на условията на труд, трудово възнаграждение, професионалната кариера, работното време, почивките и отпуските, дисциплинарна отговорност и други. Съобразно видовото деление на дискриминацията, трудовата дискриминация може да бъде пряка или непряка, позитивна и негативна, индивидуална и групова, единична и множествена.
В глава ІІ от Закона за защита от дискриминация е уредена материалноправната защита срещу трудова дискриминация – правната регламентация на субективните права и юридическите задължения на правните субекти, реда за тяхното упражняване и изпълнение, прекратяване или осуетяване на нарушения на субективните права, санкционните последици при неизпълнение на правните задължения. Законът съдържа и детайлна уредба на процесуалноправната защита, която може да се осъществи или като административно по характера си производство, което се развива пред Комисията за защита от дискриминация. Важно е съблюдавате сроковете в които може да подадете жалбата си, а именно в до тригодишен срок от извършване на нарушението. Комисията се произнася с решение, с което може да установи извършеното нарушение; да установи нарушителя и засегнатото лице; да определи вида и размера на санкцията; да приложи принудителни административни мерки; или да установи, че не е извършено нарушение на закона и да оставя жалбата без уважение. Принудителните административни мерки, които Комисията има право да прилага са: да дава задължителни предписания на работодателите и длъжностните лица за отстраняване на нарушения на законодателството за предотвратяване на дискриминация и да спира изпълнението на незаконни решения или нареждания на работодатели, които водят или могат да доведат до дискриминация.
Решенията на комисията подлежат на обжалване пред Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването им на заинтересуваните лица.
Втория ред за осъществяване на процесуалноправната защита е съдебното исково производство, прие което всяко лице има правото да установява на нарушения; да осъжда ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения; да претендира обезщетение за вреди.
Особеното и в двата случая на защита - административна и процесуална е, че и за двата вида защита не се дължат такси, включително и държавни.
Абонирайте се за бюлетина ни, за да получавате новини от сферата на правното консултиране.