Когато работодателят или работникът са сключили трудов договор, в който е включена клауза за плащане на неустойка или обезщетение от работника, то тази клауза е недействителна: не обвързва работника, когато такова задължение не е предвидено от закона. Недействителността действа обаче само след като бъде обявена от съда.
На ПРАВНА КАНТОРА "Иванова и съдружие" е възложено подготвяне на защитна теза и осигуряване на адвокатска защита по иск, предявен от работодател, на основание ЗЗД против работник, чийто трудов договор е прекратен, но в него е вписано задължение за неустойка. Според договора това задължение възниква, когато след прекратяване на трудовия договор на работника, той подпише трудов договор с друг конкурентен на първия работодател.
Уговорената неустойката е в размер на 30 000 лева. Претенцията на работодателя е неоснователна. В трудовия договор съобразно разпоредбата на чл.66 и чл.50 ал.2 могат да бъдат уговаряни условия, само по-благоприятни от предвидените в закона за работника. Когато са предвидени по-неблагоприятни условия от предвидените в закона или в колективния трудов договор за работника, клаузата в трудовия договор е недействителна и следва искът на работодателя за неустойка или обезщетение да бъде отхвърлен като неоснователен. Това ще бъде законосъобразното решение на съда, независимо дали рабтникът е започнал работа при работодател, който извършва конкурентна дейност спрямо първия му работодател.
Абонирайте се за бюлетина ни, за да получавате новини от сферата на правното консултиране.