Командировките в чужбина са нормативно уредени в чл. 121, чл. 215 и чл. 310 от Кодекса на труда и Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ).
Командировката по своята същност представлява изпращането на лица за извършване на конкретна служебна работа в чужбина по нареждане на съответния командироващ орган.
Както и при командировката в страната, налице е изпълнение на съответните задължения, но вече не само извън мястото на постоянната му работа (чл. 66, ал. 3 от КТ) и на определеното му работно място (по смисъла на § 1, т. 4 от КТ), а и извън държавните граници на Република България, т. е. в чужбина.
Командироването се осъществява по преценка на ръководителя (работодателя), в зависимост на нуждите на предприятието или ведомството. Командироването се осъществява със заповед на командироващ орган (чл. 4, ал. 1, чл. 5 и чл. 6 от НСКСЧ).
За командировката в чужбина следва да се прилага разпоредбата на чл. 121, ал. 1 и 2 от КТ, която установява продължителност на командировката в рамките до 30 календарни дни без прекъсване. За по- дълъг срок е необходимо изрично писмено съгласие на командирования.
Заповедта се издава в писмена форма. Тя има строго определени реквизити, изчерпателно посочени в чл. 5, ал. 2 от НСКСЧ, а именно:
- наименование на ведомството или предприятието, което командирова или изпраща на специализация;
- основание за издаване на заповедта;
- имената на командированото лице или на лицето, което се изпраща на специализация, месторабота и длъжност;
- началната дата и продължителност на командировката или специализацията в календарни дни, включително дните за пътуване, почивните и празничните дни;
- държава и населено място, в което се командирова или изпраща на специализация лицето;
- финансови условия на командировката или специализацията - пътни, дневни и квартирни пари, паспортни, визови и други такси и разходи за служебен багаж и начина за тяхното уреждане;
- задача на командированото лице или на лицето, изпратено на специализация;
- вид на транспортните средства и маршрут;
- ръководител, предложил командировката или специализацията;
- други обстоятелства, свързани с конкретните условия на командировката или специализацията;
- име, длъжност и подпис на лицето, издаващо заповедта, и печат на ведомството или предприятието;
- наименование на ведомството или предприятието, за чиято сметка са разходите за командировка в случаите когато разходите са за сметка на ведомството/ предприятието, в чийто интерес се осъществява командировката.
Фактическото връчване на заповедта от командироващия на командирования поражда за последния задължението да изпълни заповедта, т. е. да замине в командировка. Изпълнението се дължи в мястото, по начина и при условията, вписани в заповедта за командировката в чужбина.
Когато работодателят изпрати работник или служител на работа зад граница за повече от един месец, той е длъжен преди заминаването писмено да го информира за:
- продължителността на работата;
- валутата, в която ще се изплаща възнаграждението;
- допълнителните трудови възнаграждения, които ще се изплащат в пари или в натура, свързани с изпращането зад граница, ако такива са предвидени;
- условията за завръщане в страната.
Съгласно разпоредбите на НСКСЧ не се разрешава съчетаване на командировка или специализация с частно пътуване.
Общата продължителност на всички командировки на едно командировано лице от ведомствата за една календарна година не може да превишава 180 дни (чл. 11, ал. 1 от НСКСЧ). Това ограничение не се прилага за лицата, заемащи длъжности във ведомствата съгласно списъка по приложение № 1 от НСКСЧ, както и за дипломатически куриери към Министерството на външните работи (чл. 11, ал. 2 от НСКСЧ).
В заповедта за командировка следва да се определят няколко вида средства, чрез които финансово се обезпечава командировката- пътни, дневни и квартирни пари, паспортни, визови и други такси и разходи за служебен багаж и начина за тяхното уреждане. Следва да се има предвид, че при поемане на част от разходите от приемащата държава или организация дневните разходи за командирования се намаляват съответно с: 35 на сто при осигурен обяд; 35 на сто при осигурена вечеря; 30 на сто при осигурени други разходи.Абонирайте се за бюлетина ни, за да получавате новини от сферата на правното консултиране.