Предпоставките за претендиране на обезщетение по чл.213 ал.2 от Кодекса на труда за недопускане до работа са следните: да е налице непрекратено, действащо трудово правоотношение, по което работникът е работил. Той да се е явявал на работа всеки ден с желание да му бъде предоставена работа, но да не е допускан фактически до работното си място и да не му е предоставяна работа. Само при кумулативното проявление на посочените основания може да бъде получено от работника обезщетение по чл.213 ал. 2 от Кодекса на труда в размер на получаваното от него брутно трудово възнаграждение за периода на недопускането. Когато трудовото правоотношение е прекратено, то искът за недопускане е неоснователен. Към имуществена отговорност могат да бъдат привлечени работодателят и виновните за недопускането длъжностни лица.
Абонирайте се за бюлетина ни, за да получавате новини от сферата на правното консултиране.