Дълговата криза в ЕС може да застраши

Въпреки образцовите бюджетни ограничения, София може да плати за чуждата разточителност
(Вестник „Уолстрийт джърнъл” The Wall Street Journal, 12.01.2010)

„България, най-новият и беден член на Европейския съюз, се оказа фискален модел за редица страни в ЕС, на които тепърва им предстои да се преборят с кризата на дълга. Въпреки твърдия бюджетен подход на България, аспирациите на София да се присъедини към еврозоната още след три години могат да бъдат възпрепятствани, тъй като дългът на останалите членове на ЕС се е раздул твърде много.

България се присъедини към ЕС през 2007 г. и през миналата година регистрира най-малък бюджетен дефицит сред 27-те страни членки, посочва финансовото министерство. България се очаква да е единствената страна в ЕС с балансиран бюджет през 2010 г.

Валутата на страната лев е прикрепена към евро посредством валутен борд, който принуждава правителството да води затегната фискална политика. Пенсиите и заплатите в правителствения сектор са замразени, скъпо струващите държавни инвестиционни проекти са отложени, акцизите на тютюна са повишени, държавните разходи са съкратени с 15%. Резултатът е дефицит за цялата година от по-малко от 500 млн. лева, или 0.8% от брутния вътрешен продукт.

Премиерът Бойко Борисов, който си спечели международни адмирации с успеха в намаляването на разходите и едновременно с това в поддържане на високо ниво на публична подкрепа, казва, че изпитва опасения, че въпреки фискалните постижения на България влизането й в еврозоната от 16 държави не е гарантирано.

„Страхувам се, че кризата на дълга в новите членове на еврозоната ще ни се отрази негативно”, твърди той. „Надяваме се, че институциите ще се придържат към критериите за влизане в нея, тъй като работихме усилено да ги изпълним”.

Борисов, в едва прикрита препратка към Гърция, която трудно успя да убеди инвеститорите, че ще може да намали бюджетния си дефицит от над 13% до 3%, какъвто е таванът за ЕС, заяви, че постига прогрес в убеждаването на европейските лидери за фискалната дисциплина на неговото правителство – „сега и за в бъдеще”.

България има силно желание да въведе евро, за да увеличи доверието и чуждестранните инвестиции.

Но страната следва да отговори на редица критерии, касаещи стабилност на валутата, дълг на публичния сектор, лихвени нива и инфлация. Кандидатурата й освен това трябва да бъде одобрена от правителствените глави на страните в еврозоната и от президента на Европейската централна банка Жан-Клод Трише.

Икономическият прогрес в България може да й позволи да прескочи някои дългогодишни кандидати за членство в еврозоната като Унгария и Румъния, където заради рязкото икономическо влошаване се наложи да се търси подкрепата на Международния валутен фонд. София в момента не получава помощ от МВФ и не планира да търси помощ от фонда през тази година, казва г-н Борисов.

В надпреварата за членство в еврозоната България може да изпревари също и Полша, където политиците са предпазливи относно влизането в този валутен клуб. В Брюксел и в други европейски столици могат да вдигнат вежди, тъй като там България остава синоним на корупция и организирана престъпност.

Макроикономистите вече твърдят, че икономическият и фискален мениджмънт на България я правят пример за подражание за останалите страни в Европа.

Начело на импулса за въвеждане на строги икономии е премиерът Бойко Борисов, бивш шампион по карате, който твърди, че страната му формално ще кандидатства за влизане в еврозоната до края на януари и ще тръгне към въвеждане на валутата през 2013.

„Всичко ни е наред и сме готови да тръгнем по пътя към еврозоната до края на месеца”, казва г-н Борисов. „Сега това е първия приоритет във външната политика на моето правителство”.

Валутният борд, който действа от икономическата криза на 1997 г., довела до хиперинфлация и срив на лева, принуждава българските политици да се придържат към твърда фискална политика като средство за предпазване от спекулативни атаки. Но решението на сегашното правителство да ограничи разходите си и да балансира бюджета контрастира с политиката в Балтийските държави, където дефицитите нарастват, независимо от валутните бордове или надзора. Прогнозата за икономическия растеж на България бе повишен на 0.2% от минус 2%. Агенцията за кредитен рейтинг Standard & Poor's вече повиши перспективата на страната от негативна на стабилна BBB, малко над инвестиционния рейтинг.

Г-н Борисов разчита на финансовия министър Симеон Дянков, бивш икономист в Световната банка. Г-н Дянков твърди, че фискалната надеждност „не подлежи на разискване” в насочването на България за влизане в еврозоната.“

Пълният текст на статията на английски език: http://online.wsj.com/article/ SB126319895247724345.html?mod=WSJ_economy_LeftTopHighlights