Намаления на данъците върху труда
в най-развитите икономики
Мартин Владимиров
_____________________
Стажант в Институт
за пазарна икономика
Всяка година международната Организация за икономическо сътрудничество и развитие – ОИСР (www.oecd.org) издава доклад, отразяващ данъчната тежест върху заплатите в 22-те най-развити икономики в света. Изследването за 2009 г. показва, че въпреки сериозните разлики в данъчното облагане в страните-членки, се наблюдава ясна тенденция за намаляване на тези данъци. Най-голямо понижение се отчита в Нова Зеландия, Турция и Швеция, където то е между 1,5 и 2,5 процентни пункта. Намаляване има и в страните от еврозоната, но то не преминава границата от един процентен пункт. При страните, засегнати от бюджетната криза, се наблюдава покачване на данъчната тежест: така например, в Испания и Ирландия тя се покачва с 0,19 и 1,54 пункта. В същото време в Гърция, Италия и Португалия данъчната тежест се понижава с под 0,1%.
Понижението във водещите икономики се дължи почти изцяло на намаляването на данък общ доход (ДОД). При Ирландия увеличението е следствие на прехвърлянето на част от осигурителната тежест върху отделните работници. В САЩ, въпреки че американският Конгрес одобри намаление на ДОД с малко над 1 процентен пункт, спирането на плащанията по финансовия стимул се отразяват негативно върху работодателите. От миналата година тяхната осигурителната тежест нараства с 0,02 процентни пункта. От друга страна, в Унгария и Турция намалението на общата данъчна тежест е продиктувано изцяло от орязването на осигуровките на фирмите.
Като цяло докладът на ОИСР показва огромни различия в цената на труда. Най-ниските разходи за труд са в Мексико, Словакия, Полша и Турция, а най-високите се забелязват в Норвегия, Люксембург, Германия и Белгия. Делът на данък общ доход в трудовите задължения е най-нисък отново в Мексико (3,5%), както и в Корея (3,8%). За разлика от тях, в повечето скандинавски страни той надхвърля 20%. Работодателите са най-силно обременени във Франция, Чехия и Унгария, където делът на осигуровките, поемани от тях, са съответно 29,7, 25,4 и 24,6%. Случаите на Нова Зеландия и Дания силно контрастират, като там фирмите са освободени от подобна тежест.
Данъците върху физическите лица също силно варират между страните членки. 40% от дохода за неженените/неомъжени лица без деца в Германия и Белгия отива за плащане на ДОД и социални осигуровки. В Испания, Южна Корея, Нова Зеландия и Мексико тежестта възлиза на 20%, като в Австралия и Нова Зеландия средният работник плаща само данък общ доход, а в Полша той поема изцяло осигурителната тежест. Докладът показва още, че повечето страни-членки отпускат фискален стимул за домакинства с деца. Той се изразява или в намаление на данъците, или в директни парични трансфери. В Белгия, Германия, Исландия, Ирландия, Нова Зеландия и САЩ спестяванията за семейства със само един работещ възлизат на повече от 15%, докато в Чехия и Люксембург са дори 21%.
Тазгодишното изследване слага акцент върху квази-данъчните задължителни такси (КЗТ). Тези задължителни плащания, които се извършват от служители и работодатели, приличат на данъците с изключение на това, че не влизат в държавната хазна, а в частни пенсионни фондове или застрахователни компании. Подобни такси в големи размери съществуват в Австралия, Италия, Мексико, Норвегия и Словакия, където се плащат в по-голямата си част от фирмите. Таксите представляват допълнителна тежест за бизнеса. Увеличението на разходите за труд създават още една пречка за възстановяването на фирмите от кризата.
из бюлетина на БТПП
Публикувана на: 25/05/2010
