Ред за ползване, отлагане и давност на правото на платен годишен отпуск съгласно действащата нормативна уредба към 12.01.2011 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 172 от Кодекса на труда (КТ) платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части и се ползва в съответствие с утвърден от работодателя график през календарната година, за която се полага.

Графикът за ползване на платените годишни отпуски се утвърждава в началото на всяка календарна година от работодателя- чл. 173, ал. 1, предл. 1 от КТ.

 

Графикът се изготвя така, че да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага- чл. 173, ал. 1, предл. 2 от КТ.

 

Според чл. 173, ал. 2 от КТ работникът или служителят е длъжен да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага.

 

В случай че в периода, посочен в графика работникът или служителят се намира в друг отпуск, той може да ползва полагащия му се платен годишен отпуск по друго време в рамките на същата календарна година- чл. 173, ал. 3 от КТ.

 

Платеният годишен отпуск се ползва по искане на работника,  след получаване на писмено разрешение от работодателя.

 

Изключение от това правило се съдържа в чл. 173, ал. 7 от КТ. Според цитираната разпоредба работодателят може да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово писмено искане или съгласие в следните три случая: 1. По време на престой повече от 5 работни дни; 2. При ползване на отпуска едновременно от всички работници или служители, предвидено в нормативен акт, в колективен трудов договор или в правилника за вътрешния трудов ред; 3. В случай че работникът или служителят не е поискал отпуска до 5 работни дни след определената в графика начална дата за ползването му.

С разпоредбата на чл. 176, ал. 1 от КТ е предвидена възможността поради важни производствени причини работодателят да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни.

 

След промените в Кодекса на труда от 30.07.2010 г. е в сила правилото, че правото на работника или служителя на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, за която се полага този отпуск (чл. 176, ал. 3, предл. 1 от КТ).

 

Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете. В този случай платеният годишен отпуск се ползва наведнъж в календарната година, в която е отпаднала причината за неползването му- чл . 176, ал . 2 от КТ.

 

Когато платеният годишен отпуск е отложен по този ред, правото на работника или служителя на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му- чл. 176, ал. 3, предл. 2 от КТ.

 

С промените в Кодекса на труда бе създаден и § 3 е от ПЗР на КТ, според който неизползваният до 01.01.2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години може да се ползва само до 31 декември 2011 г.

 

 

Тази разпоредба не се прилага тъй като с Решение № 12 на Конституционния съд на Република България от 11.11.2010 г. бе обявена за противоконституционна.

 

 

С оглед цитираното решение на Конституционния съд платените годишни отпуски от предходни години, преди 2010г. могат да се ползват до прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя без ограничение във времето.

 

 




Публикувана на: 13/01/2011



Абонирайте се за бюлетина ни, за да получавате новини от сферата на правното консултиране.

banner-video