СПЕЧЕЛЕНИ АДМИНИСТРАТИВНИ ДЕЛА НА КАНТОРАТА

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                                                     ........ .2010г.                                      град Бургас

 

 

 

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

 

Бургаският районен съд,                    

 

 

На ........... година 2010

 

 

В публично заседание в следния състав:

 

 

                  Председател:

 

 

                  Съдебни заседатели:

 

 

 

 

Секретар:

 

 

Прокурор:

 

 

като разгледа докладваното от съдията..

 

 

НАХ дело №... по описа за 2010 година

 

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

 

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалба от И.М.Р./ в жалбата погрешно е изписано презимето на жалбоподателя като **/ от гр.**, с ЕГН **********, против наказателно постановление №.......2010г., издадено от Началник Областен отдел „К-Д” гр.Бургас, с което  на основание чл.93, ал.4 от Закона за автомобилните превози  е наложена глоба  в размер на 500 лева, за нарушение на чл.8, §1 от Регламент 561/06, във вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр.

 

 

С жалбата  се оспорва посоченото в наказателното постановление нарушение. Моли се съда да постанови решение, с което да го отмени. Към жалбата  са представени доказателства.

 

 

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от легитимирано и заинтересовано лице.

 

 

В съдебно заседание пред настоящия съд жалбоподателят не се явява. Чрез пълномощника си – адв.Г поддържа жалбата, като моли за отмяна на наказателното постановление, алтернативно за намаляне размера на наложеното наказание. Не сочи доказателства.

 

 

За АНО, редовно призовани, представител не се явява. В съпроводителното писмо, с което е изпратена преписка, се излага становище за неоснователност на жалбата.

 

 

Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

 

На 9.08.2010г., около 17.50 часа, в гр.Бургас, пред терминал заминаващи  пътници, жалбоподателят извършвал обществен превоз на пътници –трансфер  от с. К. до Летище Бургас, с автобус марка Мерцедес 0-, с рег.№, собственост на фирмата превозвач. При извършената проверка проверяващите констатирали следното нарушение: 1. Водачът не е направил задължителна дневна почивка от минимум 9 часа за период от 24 часа, видно от тахографски лист от 26/27.07.2010г. на И.М.Р..

 

 

Съставен бил акт за установяване на административно нарушение срещу И.Р. за констатираното нарушение. Актът е подписан от актосъставителя и свидетеля, посочени в него,  предявен е на жалбоподателя, който го е подписал с възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на  Р.  е било подадено писмено възражение по съставения АУАН .

 

 

Въз основа на АУАН впоследствие е издадено и обжалваното в настоящото производство НП, с което на основание на основание чл.93, ал.4 от ЗАвП  е наложена глоба  в размер на 500 лева с фактическо описание на нарушението, съответстващо с посоченото в акта.

 

 

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания на актосъставителя, както и от приложените писмени доказателства .

 

 

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

 

 

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него. Относно сочените в жалбата и в съдебно заседание процесуални нарушения, съдът намира, че същите не са съществени и не нарушават правото на защита на жалбоподателя.

 

 

При разглеждане на делото по същество съдът прие следното:

 

 

С обжалваното наказателно постановление, жалбоподателят е санкциониран на основание  чл.93, ал.4 от ЗАвП, за нарушение на чл.чл.8, §1 от Регламент 561/06, във вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр

 

 

          Съгласно разпоредбата на  чл.8, §1 от Регламент 561/06, във вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр водачите са длъжни да правят задължителна дневна почивка от минимум девет  часа за период от двадесет и четири часа.

 

 

Санкционната норма на чл.93, ал.4 от ЗАвП предвижда водач, който не спазва изискванията за времето на управление, прекъсване на управлението или за почивка, се наказва  с глоба от 300 лв. до 1000 лв.

 

 

             С оглед на тази законодателна уредба, относима към разглеждания случай и предвид установените по делото факти, съдът приема, че в случая от обективна страна жалбоподателят е нарушил задължението  вменено му с  посочената по-горе разпоредба. В съдебно заседание актосъставителят заявява, че при наличие на  почивка трябва да има непрекъсната черта на тахографския лист, като актосъставителят Ч. е категоричен, че жалбоподателя не е направил задължителна дневна почивка  от минимум девет часа за период от двадесет и четири часа.

 

 

   Предвид на това съдът счита, че правилно и законосъобразно е издадено обжалваното наказателно постановление, за реализиране административнонаказателната отговорност на жалбодателя за извършеното от него нарушение .

 

 

Относно санкцията наложена на жалбоподателя, съдът съобрази следното:

 

 

Съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В случая за това нарушение административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя наказание в размер от 500лв.-над минималния предвиден в закона размер от 300 лв., което според съда е несправедливо, тъй като не е съобразено с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. По конкретно съобразно с това, че по делото не са налице данни за извършени други нарушения на ЗАвПр от жалбоподателя, при което съдът приема, че административното наказание трябва да се определи в предвидения в закона минимум, като наложената на жалбоподателя глоба от 500 лв. следва да бъде намалена до минималния предвиден от закона размер, а именно глоба от 300 лева. В тази насока е и практиката на съдилищата –решение по КНАХД №52/2009Г. на Административен съд –Разград и решение по КНАХД № 22/2008г. на Административен съд -Смолян

 

 

Обобщавайки гореизложеното съдът приема, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като размерът на наложената на жалбоподателя глоба от 500 лв. следва да бъде намалена на глоба от 300 лева.

 

 

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 2 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

 

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

 

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №....../.....2010г. издадено от  Началник ОО „К-Д” гр.Бургас, с което на основание чл. 93, ал. 4 от Закона за автомобилните превози, на И. М Р. ***, к-с „Дружба” №7, ет.7, с ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 8, §1 от Регламент 561/06, във вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр, като намалява размера на наложената глоба от 500  лева на 300 лева .

 

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Бургаския административен съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

 

                                                                               СЪДИЯ:/п/

 

 

 

 



Публикувана на: 23/04/2011



Абонирайте се за бюлетина ни, за да получавате новини от сферата на правното консултиране.

banner-tv
banner-video