Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 2010 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
На … Година 2010
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Секретар:
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдия …. гражданско дело номер ….. по описа за 2010 година.
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна жалба от И.С.Х., ЕГН ********** *** против решение № …../03.09.2010 г., постановено по гр.д. № …../2010 г. по описа на БРС, с което съдът е отхвърлил исковете на въззивника против У. „…. ….”, БУЛСТАД *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ж.к. „С.”, бул. „П. Я.” № *, с ректор П. С. П., за осъждането му да заплати следните суми: 1197,51 лв., представляваща дължима горница на трудово възнаграждение за периода на ползван платен годишен отпуск за месец юли 2007 година и 470,40 лв. – мораторна лихва върху главницата от 1197,51 лв. за периода 01.08.2007г. до датата на завеждане на исковата молба; 1881,81лв., представляваща дължима горница на трудово възнаграждение за периода на ползван платен годишен отпуск за месец август 2007г. и 716,34лв. – мораторна лихва върху главницата от 1881,81 лв. за периода от 01.09.2007 г. до датата на завеждане на исковата молба, 282,04 лв. представляваща дължима горница на трудово възнаграждение за периода на ползван платен годишен отпуск за месец юли 2008 г. и 68,86лв.- мораторна лихва върху главницата от 282,04 лв., считано от 01.08.2008г. до датата на завеждане на исковата молба; 1188,27лв., представляваща дължима горница на трудово възнаграждение за периода на ползван платен годишен отпуск за месец август 2008 г. и 274,67лв.- мораторна лихва, считано от 01.09.2008 г. до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху претендираните възнаграждения, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното им заплащане.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява въззивникът, който моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно като уважи предявената претенция. Излага съображения.
Въззиваемата страна в предвидения в закона срок не е депозирала отговор на въззивната жалба.
Жалбата е подадена своевременно от процесуално легитимирано лице и отговаря на изискванията на чл. 259 и следващите от ГПК.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:
Предявените пред БРС искове са с правно основание чл.187 от КТ и чл.84, ал.1 във връзка с чл.86 от ЗЗД.
Безспорно е, че въззивникът е бил в трудово правоотношение с въззиваемата страна, като е заемал длъжността „…..” в звено „….”. Със Заповед № …../19.02.2009г. на ректора на учебното заведение е прекратено трудовото правоотношение с въззивника поради придобиването му на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Твърди се в исковата молба, че въззиваемата страна при прекратяване на трудовото правоотношение с въззивника му е заплатила по-малък размер за обезщетение от дължимото за месеците юли и август 2007г. и юли и август 2008г. Пред първата съдебна инстанция съдът е допуснал извършването на съдебно-икономическа експертиза, която след проверка на ведомостите за заплати, индивидуалния план за учебна заетост на университета и представените доказателства е дала два варианта за изчисляване размера на възнаграждението за платените годишни отпуски за процесните четири месеца. При изготвяне на експертизата вещото лице е съобразило разпоредбата на чл.177 от КТ и е констатирало, че въззивникът отговаря на посочения текст, взело е предвид разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съобразило е разпоредбата на чл.228 от КТ, като е взело предвид, че в обезщетението за неползван годишен отпуск влизат: основната работна заплата, възнаграждението над основната работна заплата, допълнителните трудови възнаграждения, допълнително трудово възнаграждение при вътрешно заместване, възнагражденията по реда на чл.266, ал.1 от КТ и възнаграждението за платен престой или друга производствена необходимост. Експертното заключение е изготвено в два варианта, като при първия вариант вещото лице се е съобразило с разпоредбата на чл.17, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, а при представения втори вариант е взело предвид претенцията по искова молба и е включило допълнителни доплащания. Обезщетението изчислено съгласно разпоредбата на чл.17, ал.1 от наредбата включва основна заплата за конкретния брой отработени дни, клас за прослужено време и докторска степен. Във вторият вариант освен посочените компоненти е начислено допълнително доплащане и магистърска програма.
В Кодекса на труда липсва легална дефиниция на брутно трудово възнаграждение. Наредбата за структурата и организацията на работната заплата в разпоредбата на чл.20 е определила, че в понятието влизат основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с индивидуалния трудов договор на работника. Чл.15 регламентира кои допълнителни трудови възнаграждения са с постоянен характер. Такива са тези, упоменати в разпоредбите на чл.11 и 12 от Наредбата – за образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и професионален опит. За такива се считат и допълнителните трудови възнаграждения, които се изплащат постоянно, ведно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.
С оглед на това съдът намира, че допълнителното възнаграждение по „магистърска програма” не влиза в това число, тъй като същото не е постоянен компонент от месечното брутно трудово възнаграждение на въззивника. Такова е и „допълнителното възнаграждение”, упоменато в Колективния трудов договор от …...2007г. С оглед на това настоящата съдебна инстанция намира, че първият вариант от заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза следва да бъде възприет от съда за присъждане на претендираните суми. Както е посочило вещото лице размерът на възнагражденията за платен годишен отпуск за месеците юли и август 2007 г. и юли и август 2008г. възлизат на следните суми: възнаграждението за 14 дни платен годишен отпуск за месец юли 2007г. възлиза на 427,15лв., възнаграждението за 23 дни платен годишен отпуск за месец август 2007г. възлиза на 671,24лв., възнаграждението за 7 дни платен годишен отпуск за месец юли 2008 г. възлиза на 244,44лв. и възнаграждението за 21 дни платен годишен отпуск за месец август 2008г. възлиза на 803,16лв., които следва да бъдат присъдени на въззивника. Това налага отмяна на обжалваното решение до посочените суми, като въззиваемата страна следва да бъде осъдена да ги заплати, а в останалата си част решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Тъй като по делото не са ангажирани доказателства за размера на мораторната лихва, такава не следва да бъде присъждана. На въззивника следва да се присъдят разноски в размер на 55 лв., тъй като по делото има доказателства, съобразно уважена и отхвърлителна част, за направени разноски в такъв размер.
По изложените съображения Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № …./….2010 г., постановено по гр.д. №…../2010 г. по описа на БРС за сумите до 427,15лв. за месец 07.2007г., до 671,24лв. за месец 08.2007г., до 244,44лв. за месец 07.2008г. и до 803,16лв. за месец 08.2008г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „…...”, БУЛСТАД *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ж.к. „С.”, бул. „….” № *, с ректор П. С. П. да заплати на И.С.Х., ЕГН ********** *** следните суми: 427,15лв., представляваща остатък от възнаграждение за платен годишен отпуск за месец юли 2007г., 671,24 лв., представляваща остатък от възнаграждение за платен годишен отпуск за месец август 2007г., 244,44лв. представляваща остатък от възнаграждение за платен годишен отпуск за месец юли 2008г.и 803,16лв.,представляваща остатък от възнаграждение за платен годишен отпуск за месец август 2008г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА „…..”, БУЛСТАД *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ж.к. „С.”, бул. „П. Я.” № *, с ректор П. С. П. да заплати на И.С.Х., ЕГН ********** *** сумата от 55 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис от решението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
Абонирайте се за бюлетина ни, за да получавате новини от сферата на правното консултиране.