СПЕЧЕЛЕНИ ТРУДОВИ ДЕЛА

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

                                                

 

                         град Бургас ,…….. година     

 

 

 

 

Бургаският   окръжен     съд ,  гражданска колегия  , в   публично

 

 заседание на ...................................... ,             в състав :

 

 

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                           ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                               

 

                                                                                             

 

              при секретаря..................................................,като   разгледа  докладваното от..........съдията..в..гр.д. №  ….. по описа  за

 

               2010 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 

                                               Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК  и е образувано по повод въззивната жалба на А.П.А. ***/2010 год. по описа на Поморийския  районен съд против решение № /…….  год. постановено по същото дело ,с което са отхвърлени исковете на въззивника  против сдружение „….. „-П.  за отмяна на уволнението , извършено от ответника със заповед № ../…...2010 г. на председателя на НЦСР-П. ,с която трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено на осн.чл.  328 ал. 1 т. 2 и 3 от КТ ,за възстановяване на ищеца на предишната му длъжност – „информатор в ММЦ” ….„ – гр. П. ,както и за заплащане на сумата 400 лв. – обезщетение за времето ,през което ищецът е останал без работа.

 

                                                  Във  въззивната жалба  се навеждат  основания за неправилност  на съдебния акт ,незаконосъобразност и съществено нарушение на процесуалните правила при постановяването му  .Подробно се излагат възражения  против изводите на съда относно липсата на трудоустрояване на ищеца ,както и  неприложението на закрилата по чл. 333 ал. 1 от КТ .Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се уважат  изцяло исковите  претенции.    .

 

                                               Въззивната жалба е  допустима ,,подадена  в законния срок и отговаряща на изискванията на чл. 260-261 от ГПК .

 

                                               Процесуалният представител на  въззиваемата страна –ответник  по делото  оспорва въззивната жалба ,като счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните в нея нарушения.

 

                                               След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията  на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

 

                                               Няма спор по делото ,че страните са били в трудови правоотношения,като ищецът е заемал  длъжността „информатор „ при ответника .С атакуваната заповед от …...2010 г.  на председателя на сдружението   трудовият договор с ищеца е бил прекратен на осн.чл. 328 ал. 1 т. 2 и 3  от КТ – поради съкращение в щата и  намаляване обема на работа.

 

                                               Твърденията на въззивната страна – ищец по делото  се свеждат до това ,че заповедта за уволнение е незаконосъобразна поради  нарушение императивната разпоредба на чл. 333 ал. 1 т. 2 от КТ  при уволнението ,тъй като последното е извършено без предварително разрешение от Инспекцията по труда ,а то е било задължително поради трудоустрояването на ищеца.

 

                                               Ответникът – въззиваем оспорва  това становище ,като сочи ,че действително разрешение от Инспекцията по труда не е било искано и съответно дадено при уволнението ,но такова разрешение не е било задължително ,тъй като не са налице хипотезите на чл. 333 ал. 1 т. 1 и 2 от КТ –ищецът – въззивник не страда от заболяване ,попадащо в списъка на болестите по Наредба № 5/1987 год.и не е трудоустроен .

 

                                               При тази фактическа обстановка спорният въпрос по делото се е свеждал  до наличието или не на специалната закрила по чл. 333 ал. 1 от КТ  при уволнението на ищеца ,тъй като безспорно е ,че преди уволнението работодателят не е поискал разрешение от Инспекцията по труда /считайки ,че не е било необходимо /.

 

                                               Приложено е по делото експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ-Бургас  от  09.10.2009 г. ,с което е била установена намалена трудоспособност на ищеца  със срок на инвалидността до 01.10.2010 г.,като в решението  са направени предписания за противопоказани условия на труд –тежък физически труд ,лош микроклимат и работа на открито .

 

                                               На първо място следва да се посочи ,че работодателят е длъжен във всеки конкретен случай  преди да пристъпи към  уволнение на работник или служител  да събере информация за евентуалното наличие на предпоставки по чл. 333 от КТ ,пораждащи за работника   право на предварителна закрила при уволнението  и ,ако такива съществуват и бъдат декларирани пред него –да поиска разрешение от съответната Инспекция по труда .Задължението за изискване на информация е в тежест на работодателя  и с оглед на това бездействието на работника да го уведоми  за здравословното си състояние , е ирелевантно  за преценката относно спазването на изискванията на чл. 333 ал. 1 от КТ.

 

                                               Съгласно чл. 333 ал. 1 от КТ за уволнението на трудоустроен работник  се изисква предварително разрешение на Инспекцията  по труда ,те. Законът   е въздигнал това разрешение в процесуална предпоставка  ,а несъблюдаването й е основание  за отмяна на уволнението ,без разглеждане на трудовия спор по същество .От текста на разпоредбата и наименованието на раздел ІІІ от КТ  следва да се заключи ,че специалната закрила при прекратяване на трудовия договор  се отнася до онези работници ,на които с предписание на здравните органи  е призната намалена трудоспособност  и поради наличието й те не могат да изпълняват друга подходяща  работа  или същата работа при облекчени условия .Такъв е смисълът на даденото в чл. 314 КТ определение на основанието за трудоустрояване.

 

                                               Спорът дали ищецът може да се ползва от посочената  специална закрила  в конкретния случай  възниква от по-различната фактическа обстановка :призната от здравните органи  намалена трудоспособност на ищеца  въобще без предписание  за трудоустрояване на друга работа  или на същата работа при облекчени условия ,тъй като експертното решение на ТЕЛК не е издадено  по повод ,свързан с определянето на трудоспособността .Очевидно е ,че ТЕЛК  не се е произнесла по възможността ищецът да изпълнява възложената му работа,защото е приела ,че тя отговаря  на неговата трудоспособност / в експертното решение е вписано ,че към датата на прегледа  лицето е било в неплатен отпуск /.Това обаче не означава ,че той следва да се третира като трудоспособен  работник ,спрямо когото специалната закрила  при уволнение не е прилага .Доколкото притежава физически  и интелектуални възможности да изпълнява възложената му работа  при определената му група инвалидност /намалена трудоспособност /,той следва да се приравни към работниците,които са трудоустроени  на определена работа в съответствие с препоръките  на здравните органи ,защото едно преобразуване  на трудовото правоотношение  досежно характера на изпълняване на работа би влязло в конфликт с констатираното намаление на възможностите за пълноценна работа .От текста на разпоредбата на чл. 314 ал. 1 от КТ правим извода ,че трудоустрояването е възможно тогава ,когато работникът  е заболял или претърпял трудова злополука  и заболяването му не му позволява  да изпълнява в пълен обем задълженията по трудовия договор ,но няма пречка да изпълнява други трудови задължения   или договорените ,но в намален обем.В този смисъл е налице намалена работоспособност,която от фактическа гледна точка  е част от същността на трудоустрояването  и негова предпоставка .   Ето защо в този случай разпоредбата на чл. 333 ал. 1 от КТ намира приложение /безспорно е ,че  уволнението по чл. 328 ал. 1 т. 2 и 3 ,на каквото основание е прекратено трудовото правоотношение с ищеца ,попада в приложното поле на чл. 333 ал. 1 т. 2 от КТ/,защото специалната закрила  по този текст се прилага и спрямо работниците  с призната от здравните органи намалена трудоспособност . Както бе казано по-горе  задължение на работодателя е  да събере информация  за здравословното състояние на работника  и евентуалното наличие на предпоставките по чл. 333 от КТ .При положение ,че експертното решение  на ТЕЛК  не е издадено по повод ,свързан с определяне на трудоспособността  и при наличие на съмнение дали  конкретният работник е трудоустроен  работодателят  е следвало да поиска мнението на ТЕЛК ,както повелява разпоредбата на чл. 333 ал. 2 от КТ и след нейното становище да поиска и разрешение от Инспецията по труда.

 

                                               Като е приел  противното – а именно ,че в случая  не е налице трудоустрояване  и че издаденото експертно решение на ТЕЛК  за установяване на намалена трудоспособност само по себе си не било основание  за трудоустрояване    ,поради което и работодателят не бил обвързан със задължението си по чл. 333 ал. 1 от КТ ,първоинстанционният съд е постановил  едно незаконосъобразно решение ,което следва да бъде отменено и вместо него – постановено друго ,с което  заповедта за уволнение бъде отменена , а заедно с това – уважен и другия акцесорен иск – за възстановяване на ищеца на предишната му длъжност .

 

                                               Що се касае до иска по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ – за заплащане на обезщетение  по чл. 225 ал. 1 от КТ  в размер на 400 лв. – за времето ,през което ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение  за периода от ….. г. ,то този иск е останал недоказан по размер ,поради което следва да бъде отхвърлен .Не са представени никакви доказателства относно брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца преди уволнението /необходимо  за определяне на обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ –съгласно разпоредбата на чл. 228 от КТ /,нито пък  относно факта за какъв период от време ищецът е останал без работа – те. За какъв период от време се претендира това обезщетение.

 

                                               По тези съображения Бургаският окръжен съд 

 

 

 

 

 

                                                  Р         Е           Ш           И             :

 

 

 

 

 

                                               ОТМЕНЯ  решение № /…..2010 г. постановено по  гр.д. № ……/2010 г. по описа на Поморийския районен съд В ЧАСТТА  ,с която  са ОТХВЪРЛЕНИ  исковете на А.П.А. , ЕГН ********** *** против Сдружение „…….„-П. ,със седалище  и адрес на управление гр. С. ,ул. „Х. Б. „ № *  за признаване незаконно  и отмяна на уволнението  на ищеца ,извършено със заповед  ../…..2010 г. на председателя на ….-Поморие ,с която на осн.чл. 328 ал. 1 т. 2 и 3 трудовото правоотношение с ищеца е прекратено ,както и иска за възстановявяне на ищеца на предишната му длъжност и вместо него ПОСТАНОВИ :

 

ОТМЕНЯ  заповед № …. /……2010 код.  на председателя на        Сдружение „…..„-П. ,със седалище  и адрес на управление гр. С. ,ул. „Х. Б. „ № * ,с която  на осн.чл. 328 ал. 1 т. 2 и 3 трудовото правоотношение с А.П.А. *** е прекратено  и ВЪЗСТАНОВЯВА А.  П.А.  на предишната му длъжност –„информатор  в обект ММЦ „…. „-гр. П 

 

В ОСТАНАЛАТА  част относно иска по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ ПОТВЪРЖДАВА  решението 

 

                                               РЕШЕНИЕТО  подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в месечен срок от съобщението на страните   .

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ  :1.

 

2.

 

 

 



Публикувана на: 09/04/2011



Абонирайте се за бюлетина ни, за да получавате новини от сферата на правното консултиране.

banner-video