Р Е Ш Е Н И Е
№ …. 2011 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд
На …..ноември две хиляди и десета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
при секретар:
като изслуша докладваното от съдия: …… гражданско дело № …../2010г. по описа на Бургаски районен съд и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е исково и е по исковата молба на М.И.С., ЕГН **********,*** чрез адвокат против “…..” ООД, ЕИК ….... със седалище гр.Б. и адрес на управление ул.’….” № …, представлявано от Р.X. Ищцата твърди, че е била в трудово правоотношение с ответното предприятие като е заемала длъжността ‘кондуктор” в предприятието на ответника. Излага, че на датата 16.11.2009г. в 9.10 часа при таксуване на пътници в автобус с рег. № ……. се подплъзнала и паднала, в резултат на което счупила десния си крак. В резултат на това увреждане ищцата била в отпуск поради настъпилата нетрудоспособност за периода от 17.11.2009г. до 16.05.2010г., през който период С. е получавала обезщетение в размер от 297 лева при трудово възнаграждение от 330 лева. Отделно от това ищцата твърди, че е осъществила разходи по проведеното й лечение в общ размер на 888.60 лева, подробно описани по пера в исковата молба. Излага се в исковата молба, че случилото се довело до значителни физически и психически страдания за С. – преживени болки, уплах и психическо напрежение от хирургични манипулации, продължителен престой в болнично заведение, сваляне на конци, продължително предвижване с патерици, продължаващо и към момента на предявяване на исковата претенция, употребата на обезболяващи за преживяваните болки, ограничаване на социалните контакти като последица от употребата на патерици. За тези страдания ищцата претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 19 000 лева. Излага се в исковата молба, че като последица от настъпилата злополука е прекратен трудовия й договор с работодателя. Претендира се осъдително решение за сумите от 19 000 лева като обезщетение за претърпени неимуществени вреди; 886.60 лева – обезщетение за претъпени имуществени вреди като претърпени загуби; 198 лева – обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се разликата между получаването обезщетение от общественото осигуряване и трудовото й възнаграждение за периода на настъпилата нетрудоспособност; 660 лева – обезщетение по чл. 222, ал. 2 от КТ, за която претенция в с.з. от …..2010г, ищцата е направила отказ от иска си и спрямо нея производството не е висящо. Претендира се лихва за забава върху главниците, от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Ангажират се доказателства и се претендират разноски.
В законоустановения срок за отговор по молбата такъв е депозиран от ответника като с него не се оспорват изложените в исковата молба твърдения по фактите, но се възразява по ангажиране имуществената отговорност на работодателя при липсата на законово основание за това. Навежда се, че ищцата е допринесла за настъпилия резултат тъй като страда от вестибуларен синдром, с оглед на което се претендира по-ниска имуществена отговорност на работодателя. Оспорват се доказателствата и се ангажират други от работодателя. Претендират се разноски.
Предявените претенции са с правно основание по чл. 200 от КТ във вр. с чл. 52 от ЗЗД.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните и като съобрази закона съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, че на 16.11.2009г. около 09.00 часа, в гр.Бургас в автобус на ответното предприятие като кондуктор по съществувало между тях трудово правоотношение ищцата е паднала и е счупила десния си крак. Тази фактическа обстановка се установява и от приложените по делото заповед № ……../ 18.06.2010г. за прекратяване на трудовото правоотношение между М.С. и ‘…..” ООД, епикриза на МБАЛ – АД за установена фрактура на ищцата. По делото от експертно решение № …../ 15.06.2001г. се установява, че М.С. е с 58 % трудова нетрудоспособност със срок от 15.06.2010г до 01.06.2012г. като в решението се сочи, че причината е общо нейно заболяване и претърпяна трудова злополука. Съдът е изслушал заключение по съдебномедицинска експертиза, изготвена на база на събраната медицинска документация по делото, освидетелстване на лицето от 08.11.2010г., от която се установява, че М.С. е със счупване страничен кондил на десен голям пищял. При тази безспорна фактическа обстановка относно настъпилото увреждане и времето на настъпването му съдът намира, че е налице трудова злополука по смисъла на закона. Легална дефиниция е дадена от законодателя в чл. 55, ал.1 от КСО , според която трудовата злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Налични са всички елементи, а именно неочаквано въздействие върху телесния интегритет на работника – “фрактура кондили латералис” или според заключението на вещото лице П. – счупване на страничния кондил на десен голям пищял; фукционална връзка с възложената работа по трудовото й правоотношение на длъжността “кондуктор” т.е по време на изпълняване на работа при ответното предприятие; настъпило временно състояние на невъзможност за полагане на труд – ищцата е била инвалидизирана с вертикализирани патерици с указания за домашно лечение, продължило според приложените болнични листи през периода от 17.11.2009 до 16.05.2010г. (бол. листи на стр. 17 до 27 от делото ) и причинна връзка между злополуката и фрактурата на десния крак на ищцата. Съдът намира, че следва да бъде ангажирана отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ като са налични всички елементи за присъждане на претендираната обезвреда. В тази насока направеното възражение от страна на ответния работодател, че падането в автобуса на ищцата е в резултат и от виновното поведение на служителката и е налице съпричиняване на вредоносния резултат съдът приема за неоснователно. Законодателят е визирал в чл. 201 от КТ хипотезите, в които се намалява или изключва отговорността на работодателя – при умишлено увреждане от страна на работника или с допринасяне за трудовата злополука като е допуснал груба небрежност. Според константата практика на върховния съд такава е налице, когато работникът е съзнавал настъпването на вредоносните последици, но се е надявал да ги предотврати / решение № 792 /6.XII.1988г. по гр.д. № 674/88 г., IV г.о,/. Неоснователен е наведеният довод от ответника, че ищцата е страдала от заболявания, които в конкретния случай довели до загуба на равновесието й и като последица нейното падане. Вещото лице П. сочи, че ищцата е с артериална хипертония от 1999г., през 2002г. е оперирана по повод на злокачествено образование на дебелото черво, с вестибуларен синдром от 2002г. след двукратни “полипоектоми” и “мелена”, но д-р П. сочи, че това не е заболяване, а синдром т.е появява се и изчезва при различни фактори, който синдром не е рецидивирал в периода от 2007 до 2009г. – когато е настъпило увреждането. В този случай, за да намери приложение нормата на чл. 201, ал. 2 КТ и се намали отговорността на работодателя той следваше да докаже действия на пострадалата, допринесли за трудовата злополука. Спорадичната поява на този синдром две години преди увреждането не е събитие, което да обуслови намаляване отговорността на ответника, тъй като няма доказателства, че падането е след загуба на равновесие при ищцата.
Относно размерът на претенцията за претърпените болки, стрес, физически и психически страдания съдът прилагайки правилото на чл. 52 от ЗЗД и като съобрази, че неимуществените вреди нямат парична оценка и по своето вътрешно убеждение мотивиран намира, че следва да се присъди обезщетение в размер от 8000 лева за претърпените болки и страдания на ищцата. При даване на този размер съдът се съобразява с дългия срок на възстановяване, неблагоприятните последици от счупването–според вещото лице П. костта към 08.11.2010г. е заздравяла, но има ограничени движения в колянната става с лек отток, болезнени пасивни и активни движения при натоварване, продължителни болки и страдания и неудобства при обслужването, които налагат нестероидни болкоуспокояващи, балнеолечение и пр. процедури, както и възрастта на пострадалата, обуславяща по-трудното й възстановяване. За разликата до 19 000 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Относно претенцията за имуществени вреди – претърпени загуби по осъщественото лечение съдът намира следното:
Ответникът е оспорил приложените към исковата молба фискални бележки като при това оспорване ищцата не ангажира други доказателства, които да установят разходите по тях. Свидетелските показания на св. С….. не са категорични във вида и размера на разходите, направени по лечението на ищцата и съдът не дава вяра на тези показания. Имуществената претенция следва да бъде отхвърлена като недоказана.
Относно претенцията за имуществени вреди като пропуснати ползи съдът при събраните доказателства намира, че искът е недоказан. Видно е от представената в копие трудова книжка на ищцата, че тя е получавала трудово възнаграждение в размер от 330 лева. Няма доказателства за получаваните от нея обезщетения от държавното осигуряване през периода на отпуска по болест, с оглед на което съдът е в невъзможност да определи дали са налични вреди като пропуснати ползи през процесния период.
Страните съобразно нормата на чл. 78, ал.1 и ал. 3 от ГПК носят тежест за разноски съобразно уважената част от исковете. На ищцата следва да й се присъдят разноски в размер от …..лева – от адвокатски хонорар и за възнаграждение на вещо лице, а на ответната страна следва да се присъди …..лева – адвокатско възнаграждение и за възнаграждение на вещото лице по СМЕ.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ‘...” ООД, ЕИК …………….., със седалище гр.Б. и адрес на управление ул.’…” № …, представлявано от Р.Х. на основание чл.200 от КТ да заплати на М.И.С., ЕГН **********,*** сумата от 8000 (осем хиляди) лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, реализирала се на 16.11.2009г. около 09.00 часа при изпълнение на служебните задължения на М.И.С. в автобус на ответното дружество, ведно с лихвата за забава от датата на подаване на исковата молба – 30.06.2010г. до окончателното изплащане на задължението като ОТХВЪРЛЯ искът за разликата до 19 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.И.С., ЕГН **********,*** искове за осъждане на “….”ООД, ЕИК …….., със седалище гр.Б. и адрес на управление ул.”…”№…, представлявано от Р. Х. да й заплати сумата от 1086.60 – общ сбор на имуществени вреди, от които 888.60 като претърпени загуби и 198 лева като пропуснати ползи във връзка с трудовата злополука.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК “…” ООД, ЕИК …….., със седалище гр.Б. и адрес на управление ул.’”….” № ., представлявано от Р. Х. да заплати на М.И.С., ЕГН **********,*** съдебно деловодни разноски в размер..., които представляват заплатено по делото адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК М.И.С., ЕГН **********,*** да заплати на ‘…” ООД, ЕИК …….., със седалище гр.Б. и адрес на управление ул.’….” № ., представлявано от Р.Х. сумата от .... лева, които представляват заплатено по делото адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
Решението е обжалваемо пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Абонирайте се за бюлетина ни, за да получавате новини от сферата на правното консултиране.