Р Е Ш Е Н И Е
№ …. …….2009 година град Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд
На ……през две хиляди и десета година
в публично заседание в състав:
Председател:
и при секретаря …
като разгледа докладваното от съдия М. гражданско дело №….. описа на Бургаски районен съд за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 310 – 317 от ГПК.
Образувано е по повод искова молба от Х.Г.Ч. против ИА “А. А.”, град С., представлявано от В. И. К. Фактическите основания, които излага ищцата са за това, че работела по трудово правоотношение с ответника, прекратено с връчването на 03.06.2009 година на Заповед № 389 от 02.06.2009 година на изпълнителния директор, с която било наложена дисциплинарно наказание “уволнение”. Ищцата твърди, че заповедта и извършеното с нея уволнение са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени. Излага подробни доводи в тази насока. Твърди, че не е извършила описаните в исковата молба нарушение на трудовата дисциплина изразяващо се в намеса на работата на служител на ИА, “А. А.” – град Я. в смисъла, в който е изложен в заповедта - като въздействала върху друг служител за даване на положително заключение при провеждане на психологическо изследване на И. Д. И., включен в списъка за провеждане на изследване на 01.06.2009 година. Отделно от това излага, че описаните в заповедта факти не са относими към посочената в заповедта правна квалификация за налагане на наказанието. Ищцата моли съда да постанови решение, с което да отмени уволнението, извършено със заповед № …. от 02.06.2009 година на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “А. А.”, да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност – “Главен специалист”, “Водачи и административна дейност” в Регионална дирекция “АА” – град Б; да осъди ответника Изпълнителна агенция “А. А.” да й плати сумата 2 197,80 лева, представляваща обезщетение на основание чл.225 от КТ за оставането без работа поради незаконността на уволнението за срок от шест месеца – считаното 03.06.2009 година до 03.12.2009 година /изчислено на база на последното брутно трудово възнаграждение, получена за месец май 2009 година в размер 366, 30 лева/; да осъди ответника да заплати още сумата 230,35 лева, платена от нея на основание чл.221, ал.2 от КТ сума в размер 230, 35 лева; сумата 134, 95 лева, представляващо обезщетение за неползван платен годишен отпуск за седем работни дни и сумата 33,30 лева, представляваща трудово възнаграждение за месец 06.2009 година, ведно със законните лихви върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им плащане, както и разноските, направени по водене на делото. Сочи доказателства.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове и моли съда да постанови решение, с което да ги уважи.
Ответникът представя писмен отговор, в който оспорва предявените искове и моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли. Прилага доказателства.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител, не сочи доказателства.
Предявените искове са с правно основание чл. 344, т.1, т.2, т.3 вр. чл.225, чл. 224, чл. 128 от КТ и чл. 55 от ЗЗД.
По основателността на иска за отмяна на уволнението като незаконно /чл.344,т.1 от КТ/ съдът приема следното:
Между страните по спора е съществувало трудово правоотношение възникнало на основание безсрочен трудов договор, сключен на 08.03.2004 година, по силата на който ищцата в настоящото производство е заемала длъжност, съгласно допълнително споразумение №153 от 01.04.2009 година, “главен специалист” в РД “АА” – град Б., отдел “Водачи и административна дейност”. Със заповед № … от 02.06.2009 година, връчена на ищцата на 03.06.3009 година, е прекратено съществуващото между страните трудово правоотношение с налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”. Фактическите основания в заповедта са за това, че на 01.06.2009 година Х.Ч. се обадила на К. А. – главен специалист в РД “А. А.” – град Я., и е настоявала да разговаря със служителката, провеждаща психологическите изследвания на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС и на председатели на изпитни комисии. Тогава ищцата разговаряла и с ДТ, заемала посочената длъжност. Поискала от нея да даде положително заключение при провеждане на психологически изследване на И. Д. И., включен в списъка за изпит, който следвало да бъде проведен на 01.06.2009 година. В мотивите на заповедта работодателят е приел, че с посоченото поведение Х.Ч. е нарушила задължението си да не противодейства на администрацията, била е нелоялна и е злоупотребила с доверието на работодателя към нея, поради което и на основание чл. 188, т.3 вр. чл.190, ал.1, т.4, предложение първо и т.7, чл.186, чл.187, т.8, предложение първо, чл.195 от КТ и чл.5, ал.2, чл.8, ал.1, чл.16 от Кодекса за поведение на служители в администрацията, е наложил на ищцата дисциплинарно наказание “уволнение”.
За установяване на посочените факти ответникът по иска не е сочил доказателства, освен писмени обяснения на колеги на ищцата, в които са описани изложените в заповедта обстоятелства. С подаването на исковата молба и по – конкретно на твърденията в нея за неверност на фактите, описани в заповедта, ищцата е оспорила и истинността на посочените частни свидетелстващи документи. Съгласно чл. 193 от ГПК тежестта за установяване неистинността на документа е на страната, която го оспорва, а в случай, че го оспорва лице, което не е положило подпис на документа, тежестта е на страната, която го е представила. При това положение в тежест на работодателя – ответник е било установяване на верността на посочените документи. С протоколно определение му е указано, че носи доказателствената тежест от установяване на фактите, описани в заповедта, но той не е посочил доказателства. По изложените съображения съдът приема, че фактите, описани в заповедта не са доказани. При това положение работодателят не е доказал наличието на основания за налагане на дисциплинарно наказание. По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което уволнението да бъде отменено като незаконно.
По отношение основателността на иска с правно основание чл. 344, т.2 от КТ съдът приема следното:
Основателността на претенцията с правно основание чл. 344, т.1 от КТ обуславя основателност и на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “Главен специалист”, “Водачи и административна дейност” в “А. А.” – град Б. При това положение следва да бъде постановено решение, с което ищцата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност.
По отношение на иска с правно основание чл.344, т.3 вр. чл. 225 от КТ съдът приема следното:
Съгласно цитирания текст при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Когато през времето по предходната алинея работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите. Това право има и работникът или служителят, който незаконно е бил преместен на друга по-нископлатена работа.
От приложеното копие на трудова книжка се установява, че след прекратяване на трудовия договор с ответника ищцата не е полагала труд. При това положени е налице хипотезата на чл.225 от КТ и искът следва да бъде уважен. От заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза се установява, че за шестмесечния период от уволнението – 03.06.2009 година до -03.12.209 година обезщетението, което следва да бъде платено е в размер 2 197, 80 лева. Искът следва да бъде уважен до пълния предявен размер от посочената сума.
По иска с правно основание чл. 224 от КТ съдът приема следното:
При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в съдебно заседание експертиза се установява, че ищцата има неползвани 7 дни платен отпуск и сумата, която е дължима за тях е 116,65 лева. Искът следва да бъде уважен за посочения размер да бъде отхвърлен за разликата до предявения размер от 134, 95 лева като недоказан.
По иска с правно основание чл.128 от КТ за плащане на трудово възнаграждение за периода от 01-02.06.2009 година съдът приема следното:
От заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно -икономическа експертиза се установява, че трудовото възнаграждение за периода 01 и 02 юни 2009 година е в размер 33,30 лева. Работодателят не е посочил доказателства, от които да се установи, че е платил посочената сума, поради което и искът за плащането й е основателен до пълния предявен размер.
По иска с правно основание чл. 55 от ЗЗД съдът приема следното:
От приетия като писмено доказателство приходен касов ордер № ……от 29.06.2009 година се установява, че ищцата е внесла по сметка на работодателя сумата 230,35 лева, дължима като обезщетение за неспазено предизвестие. В случая е отпаднало основанието за плащането, поради незаконността на уволнението, поради което и същата следва да бъде възстановена на ищцата.
По изложените по – горе съображения следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменено уволнението на ищцата, извършено със заповед № 389 от 02.06.2009 година, тя да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, работодателят да бъде осъден да й плати сумата 2 197, 80 лева, на основание чл.225 от КТ, сумата 116, 65 лева, на основание чл.224 от КТ, сумата 230, 35 лева на основание чл. 55 от ЗЗД, както и сумата 33,30 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за месец юни 2009 година на основание чл.128 от КТ. Главниците следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.07.2009 година до окончателното им плащане. За разликата от уважения размер на иска с правно основание чл.224 от КТ от 116, 65 искът следва да бъде отхвърлен.
При този изход от спора и съобразно чл.78, ал.6 вр. чл.83, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да внесе по сметка на Бургаският районен съд държавни такси, както следва: За неоценяемите искове следва да бъде събрана държавна такса в размер по 80,00 лева за всеки един от исковете / чл.3 от Тарифата за държавните такси, събирани по реда на ГПК/, сумата 87,91 лева за иска с правно основание чл.225 от КТ, определена съобразно чл.1 от Тарифата за държавните такси събирани по реда на ГПК, сумата 4, 67 лева за иска с правно основание чл.224 от КТ, определена съобразно чл.1 от Тарифата за държавните такси събирани по реда на ГПК, сумата 9, 21 лева за иска с правно основание чл. 55 от ЗЗД, определена съобразно чл.1 от Тарифата за държавните такси събирани по реда на ГПК, сумата 1,33 лева, представляваща държавна такса, определена съобразно чл.1 от Тарифата за държавните такси събирани по реда на ГПК.
При този изход от спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, съответно на уважената част от исковете. Разноските, видно от приложените доказателства са в общ размер 80,00 лева и представляват платено възнаграждение за вещо лице. Предвид частичното уважаване на паричните искове съдът приема, че в тежест на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер 79,44 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на Х.Г.Ч. ЕГН ********** ***, извършено със заповед №лллллот 02.06.2009 година на Изпълнителния директор на ИА “А. А.” град С, със седалище и адрес на управление: град С., ул.”Г.” № ... и отменя посочената заповед.
ВЪЗСТАНОВЯВА Х.Г.Ч. ЕГН ********** ***, на заеманата преди уволнението длъжност Главен специалист”, “Водачи и административна дейност” в Регионална дирекция “А. А.” – град Б., към ИА “А.а.”.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция “А. А.” град С., със седалище и адрес на управление: град С., ул.”Г.” № .., представлявана от изпълнителния директор В. И.К., да плати на Х.Г.Ч. ЕГН ********** ***, сумата 2 197, 80 лева /две хиляди сто деветдесет и седем лева и осемдесет лева/, представляваща обезщетение за вреди в резултат на незаконното уволнение за периода от 03.06.2009 година до 03.12.2009 година, сумата 116, 65 лева /сто и шестнадесет лева, шестдесет и пет стотинки/, дължима като обезщетение на основание чл. 224 от КТ за 7 дни неползван платен годишен отпуск, сумата 230,35 лева /двеста и тридесет лева, тридесет и пет стотинки/, платена на отпаднало основание, сумата 33, 30 лева /тридесет и три лева и тридесет стотинки/, представляваща трудово възнаграждение за 01-02 юни 2009 година, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -03.07.2009 година до окончателното им плащане, както и сумата 79,44 лева /седемдесет и девет лева, четиридесет и четири стотинки/, представляваща разноски, направени в производството по водене на делото.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Х.Г.Ч. ЕГН ********** ***, за осъждане на Изпълнителна агенция “А. А.” град С., със седалище и адрес на управление: град С., ул.”Г.” № ., представлявана от изпълнителния директор В. И. К., да плати сумата 18,30 лева /осемнадесет лева и тридесет стотинки/, представляваща обезщетение в размер разликата от уважения размер от 116, 65 лева /сто и шестнадесет лева, шестдесет и пет стотинки/, до претендирания размер от 134, 95 лева /сто тридесет и четири лева, деветдесет и пет стотинки/, на основание чл.224 от КТ, както и претенцията за разноски за разликата от уважения размер до претендирания размер от 80,00 лева.
ОСЪЖДА ИА “А. А.” град С., със седалище и адрес на управление: град С., ул. ”Г.” № ., представлявана от изпълнителния директор В. И.К., да плати по сметка на Бургаски районен съд държавна такса в размер 263, 12 лева /двеста шестдесет и три лева и дванадесет стотинки/.
Допуска предварително изпълнение на решението в частта, в която е присъдено трудово възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Абонирайте се за бюлетина ни, за да получавате новини от сферата на правното консултиране.