Р Е Ш Е Н И Е № І-17/15.02.2011 година,
гр.Б.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Б. окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на девети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател:
Членове:
при секретаря А.Ц., като разгледа докладваното от мл. съдия А. Р. въззивно гражданско дело № 2210 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „Б. Б.” ЕООД, действащо чрез пълномощника си – адв.М. от САК, против решение № 1 353/29.10.2010 год. по гр.д.№ 2699/2010 год. на Бургаски районен съд, в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати на И.Й.М. сумата от 2 672.82 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 186 часа за месеците март и април 2009 год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на депозиране на исковата молба -20.04.2010 год. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 234.37 лева, считано от деня на възникване на задължението – 06.07.2009 год. до датата на предявяване на иска.
В жалбата си процесуалния представител на „Б. Б.” ЕООД поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалните и процесуални норми, включително и в частта за присъдените на ищеца разноски. Излага подробни съображения в тази насока, като моли настоящата инстанция да отмени обжалвания акт.
По делото е депозиран писмен отговор, в който пълномощникът на въззиваемия М. оспорва въззивната жалба. Счита, че Бургаският районен съд не е допуснал твърдените нарушения при постановяване на решението си и предвид сочените в отговора аргументи, моли същото да бъде потвърдено. Претендират се съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и съдържащия се в делото доказателствен материал, приема за установено следното:
Между страните е нямало спор, че И.Й.М. е бил назначен по трудово правоотношение в „Б. Б.” ЕООД на длъжност „ръководител отдел – гр.Б.”, считано от 17.03.208 год. Не е било спорно и обстоятелството, че след изтичане на срока за изпитване, уговорен с трудовия договор, поради това, че не е бил прекратен, последният се е трансформирал в безсрочен. Безспорно е също, че трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл.328,ал.2 КТ със заповед № 37/07.12.2009 год. Установяването на конкретната дата на връчване на заповедта не е предмет на настоящия спор, но следва да се отбележи, че според извършеното отбелязване на представения от ищеца екземпляр това е станало на 12.01.2010 год., а от съдържащата се в личното досие товарителница за куриерска услуга - на 15.12.2009 год. /датата на получаване на пратката/.
Спорно е наличието на извънреден труд, положен от ищеца за месеците март, април и май на 2009 год., както и размера му.
Към исковата молба са приложени индивидуални графици за работа за м.март и м.април през 2009 год., в които е отразено подневно работното време на И.М., както и график „Ist-Zeit-създаване” за споменатите месеци, подписани от управител и ръководител - отдел, съдържащи информация относно ежедневното разпределение на работното време на работниците в отдела, сред които и въззиваемия И.М.. Ответната страна е оспорила верността на представените от ищеца графици.
По делото са приети справка за реално отработеното време на ръководителите в магазин – Б. и копие от личното досие на работника, представени с отговора на работодателя-въззивник, както и декларация, изходяща от И.М., в която същият заявява, че няма неизплатени или неизравнени извънредни часове за периода м.март - април 2009 год.
Пред Бургаски районен съд са изслушани допуснатите до разпит по искане на ищеца свидетели Тодоров и Узунова, първият от които понастоящем работещ по трудово правоотношение в „Б. Б.”ЕООД, а втората – бивш работник. Предвид евентуалната заинтересуваност на същите, изводима от отншенията им с ответното дружество, показанията им следва да се ценят при условията на чл.172 ГПК, с оглед останалите, съдържащи се по делото доказателства – че действително е полаган от тях и от ищеца извънреден труд за периода март и април 2009 год. и че това е ставало по разпореждане на работодателя.
В производството пред първата инстанция са били изготвени основна и допълнителна съдебно-икономически експертизи, с оглед установяване наличието на положен от въззиваемия М. извънреден труд, определянето на размера на положения извънреден труд и остойностяването му. Вещото лице е извършило проверки на графиците, справките и платежните ведомости в „Б. Б.” ЕООД и в Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Б., като по време на изготвяне на експертизата не са представени данни за компенсиране на евентуално отработените часове вповече с почивки. Въз основа на констатациите от проверката е представено заключение в три варианта, обусловени от данните в справката за реално отработено време, съдържаща се у работодателя и представена по делото, както и от представените от ищеца индивидуален график и графиците ”Ist-Zeit-създаване”. При сравняване на установеното със заповед №240-А/28.02.2009 год. и последваща заповед № 319-А/01.06.2009 год. на управителя на „Б. Б.”ЕООД сумирано отчитане на извънредния труд за 4-месечен период и норматив за периода от 168 часа, вещото лице е констатирало, че според индивидуалния график на ищеца, същият е положил извънреден труд в размер на 201 часа за месеците март и април 2009 год., а за месеците май и юни няма данни. Остойностен, положеният извънреден труд възлиза на 2 888.37 лева. Според данните в графиците ”Ist-Zeit-създаване” за месеците март и април 2009 год. вещото лице е установило положен извънреден труд в размер на 186 часа, възлизащ на 2 672.82 лева, а за месец май и юни на същата година е отразило, че няма данни. Третия вариант на заключението е изготвен въз основа на представената от работодателя справка за реално отработено време, съгласно която не е установено ищецът да е полагал извънреден труд в размките на определения срок за сумирано отчитане на работното време.
Въз основа на тези констатации е изчислено и мораторното обезщетение с начална дата 06.07.2009 год., следваща изтичането на срока за сумирано отчитане на работното време, до датата на депозиране на исковата молба – 20.04.2010 год. При първия вариант на заключението по индивидуалния график, обезщетението за забавено плащане възлиза на 253.27 лева, а съобразно дължимото възнаграждение за извънреден труд по графиците ”Ist-Zeit-създаване” – на 234.37 лева.
При така приетата за установена фактическа обстановка, решението на Бургаския районен съд се явява правилно.
При положение, че е констатирано наличие на положен от ищеца труд, извън рамките на установеното работно време, по разпореждане на работодателя, този труд следва да се определи като извънреден. В тази връзка правилно първоинстанционият съд е кредитирал графика „Ist-Zeit-създаване”. В него според вещото лице, изготвило съдебно-икономическата експертиза, се съдържат данни за пложен труд над установеното работно време. Подписан е от управителя, което предполага знание от страна на работодателя. Този график е частен документ, носещ подписа и на оспорващата го страна – както бе споменато е подписан от управителя, поради което при оспорване от ответната страна - работодател, на която се противопоставя, е следвало тъкмо тази страна да обори доказателствената му сила посредством установените в ГПК средства, не е било достатъчно бланкетното оспорване. По подобни съображения не следва да се кредитира индивидуалния график – неговия автор според отразеното е именно И.М., подписан е само от него, поради което при оспорване на истинността му /в т.ч. верността му/, предприето от ответната страна, в тежест на представилия го е да установи, че документът е истински. От друга страна, съдържащите се в графика “Ist-Zeit-създаване” данни се потвърждават и от останалия доказателствен материал по делото.
Що се отнася до представената от „Б. Б.”ЕООД справка за реално отработено време, същата не кореспондира с другите доказателства - събраните гласни и писмени такива, ценени поотделно и в съвкупност в съдебното производство. По отношение на представената декларация за липса на неизплатени или неизравнени извънредни часове, съдът намира, че макар същата да не е изрично оспорена от ищеца, съдържанието и се опровергава от останалите доказателства, представени или събрани по негова инициатива в процеса и установяващи наличие на положен труд над нормативно определения. В тази връзка не би могло да бъде споделено изложеното във въззивната жалба на „Б. Б.”ЕООД, че е игнорирана забраната на чл.164, ал.1, т.6 ГПК, доколкото съдържанието на декларацията се преодолява тъкмо от приетите по делото писмени доказателства. При анализа на доказателствения материал настоящият състав се ползва от свидетелските показания за проверка на събраните писмени доказателства, но крайния му извод не се гради на тях. Ето защо при определяне размера на положения извънреден труд и остойностяването му следва да се приеме за меродавно заключението на вещото лице, изготвено въз основа на графика “Ist-Zeit-създаване”, според който извънредния труд, положен от ищеца в „Б. Б.” ЕООД е в размер на 186 часа, а стойността му възлиза на 2 672.82 лева. Изходът на делото по акцесорната претенция е пряко обусловен от този по главната. Наличието на положен и незаплатен своевременно извънреден труд е поставило работодателя в забава, считано от изтичане на срока за сумирано отчитане на работното време, от който момент е било дължимо възнаграждението, като в заключението на съдебно-икономическата експертиза е определен и размерът на дължимото обезщетение за периода на забавата - 234.37 лева, което е присъдено с обжалвания акт.
Като е стигнал до същите заключения, Бургаският районен съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на въззивната жалба и на основание чл.78, ал.3 ГПК при своевременно направено искане, на въззиваемата страна се следват понесените в настоящата инстанция разноски. И.М. не е представил нарочен списък на разноските, поради което съдът ги определя на 1 000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна помощ за настоящата инстанция.
Воден от изложеното дотук, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1 353 / 29.10.2010 год., постановено по гр.д.№ 2699/2010 год. по описа на Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА „Б. Б.”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.С., ул.”А. Ж.” № *, ет.**-**, представлявано от А. П., В. Н.-Р. и Н. С. да заплати на И.Й.М. ***, ЕГН – ********** сумата от 1 000 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Абонирайте се за бюлетина ни, за да получавате новини от сферата на правното консултиране.