Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд
на девети ноември две хиляди и единадесета година
в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
при секретар Анелия Такова
като разгледа докладваното от съдия Петрова
гражданско дело № 5389 по описа за 2011 година,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по повод исковата молба на Р.Н.Н., ЕГН **********,***, против ОУ „Христо Ботев”- с.З., общ. С., за отмяна на Заповед №.... на директора на ОУ „Христо Ботев”, с. З., общ. С., с която на ищцата е наложено наказание „забележка”. Претендират се и разноски.
Предявен е иск с правно основание чл.357 от КТ.
В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител поддържа исковата претенция, ангажира доказателства.
Ответникът, в депозирания писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва иска, като заявява, че ищцата е извършила вменяваните й нарушения на трудовата дисциплина. Счита, че наказанието е наложено законосъобразно по повод виновно извършени нарушения на трудовата дисциплина и същото се явява най-лекото по вид от всички възможни дисциплинарни наказания. Представя доказателства.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от данните по делото, ищцата работи в ОУ „ХБ”, с. З., общ. С., като заема длъжност „начална учителка”.
Със Заповед №...., директорът на ОУ „ХБ”, с. З., общ. С. е наложил на ищцата дисиплинарно наказание „забележка”, на основание чл.188, чл.189 от КТ.
Представена е Заповед № 341а - 30а от 14.10.2011г., видно от която на основание чл. 198 от КТ и във връзка с недопуснати нарушения на трудовата дисциплина в периода от налагане на дисциплинарното наказание „забележка” е заличено наложеното със Заповед №... на директора на ОУ „ХБ”, с. З., общ. С., дисциплинарно наказание „забележка”.
В процеса по обжалване на заповедта за дисциплинарно наказване работодателят, като титуляр на правото да санкционира работника, следва да докаже, че законосъобразно е упражнил това свое правомощие. Това предпоставя преценка за извършено от работника деяние, съдържащо от обективна и субективна страна признаците на дисциплинарно нарушение, както и спазването на законово гарантираната процедура по налагане на наказанието – императивните изисквания на чл.чл. 193, 194 и 195 КТ.
Процедурата по налагане на дисциплинарни наказания е уредена с оглед да не се накърнява неоправдано конституционно закрепеното право на труд на работниците и служителите и да не се допуска произволно налагане на наказанията от работодателя. В тази връзка в чл.193 от КТ са уредени задълженията на работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание. Съществен елемент на тази процедура е изслушването на работника или приемане писмените му обяснения от работодателя, преди налагане на дисциплинарното наказание. В конкретния случай, със заявление вх. № 230 от 21.04.2011г. са депозирани писмените обяснения на ищцата, които са дадени именно в рамките на дисциплинарната процедура. При така установеното, съдът намира, че работодателят е изпълнил задължението си да изиска и приеме писмените обяснения на работника, преди налагане на дисциплинарното наказание, поради което и не е налице формално основание за отмяна на атакуваната заповед за уволнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал.1 КТ, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението, в рамките на едногодишен срок от извършването. От данните по делото може да се заключи, че нарушенията, за които са наложени наказанията, са извършени на 01.04.2011г. и 28.03.2011г. Заповедта за дисциплинарно наказване датира към 18.05.2011г., следователно наказанието е наложено в предписания от правната норма срок.
Атакуваната в настоящото производство заповед за уволнение отговаря на изискванията за мотивиране на същата, съгласно закона, продиктувани от необходимостта за съблюдаване на принципите за равенство на страните в процеса и състезателност. При връчване на заповедта са спазени изискванията на чл.195 от КТ.
Спорът подлежи на разглеждане по същество.
Правилността на наложеното дисциплинарно наказание следва да се преценява с оглед конкретно посочените в заповедта провинения.
Анализирайки съдържанието на процесната заповед за уволнение, се установява, че вменяваните на работника нарушения на трудовата дисциплина се изразяват в посещение на 01.04.2011г. на Н., заедно със съпруга си в кабинета на Директора и отправяне на различни обиди в присъствието на С. Р. – ЗАТС в ОУ „ХБ”, с които действия работодателят е счел, че е уронен престижа на професията и в частност на достойнството на Директора и в нарушение на съобщение на Директора № 279 от 21.03.2011г., във вр. чл. 173 от КТ, тъй като в определения срок до 28.03.2011г. ищцата не представя график за ползване на платен годишен отпуск за 2011г., който следва да бъде утвърден от Директора на училището, с които действия, видно от цитираните в заповедта приложими законови разпоредби, работодателят е счел, че работникът е извършил нарушение на трудовата дисциплина в хипотезата на неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила, както и неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение.
Първото нарушение, а именно отправяне на „различни обиди” към Директорката, съдът намира за неопределено и неясно, доколкото обидата може да бъде изразена чрез думи или действия, а в заповедта липсва посочване по какъв начин се е осъществила. Не са посочени конкретни думи и изрази с оглед преценката дали работникът е казал нещо унизително за достойнството на засегнатия Директор, респ. дали отрицателната оценка или мнение за личността на Директора е направена в езикова форма, като са използвани унизителни от гледна точка на господстващия морал епитети, отразяващи отрицателни качества, ругателни думи или изрази, унизителни съждения за качествата на Директора. По думите на свидетелката Р., завеждащ административната служба в ОУ „Христо Ботев” на 01.04.2011г., Р.Н. е влязла със съпруга си при Директорката. Същата заявява, че съпругът на ищцата е брат на Директорката, което обстоятелство не е спорно по делото. Свидетелката Р. не присъствала лично на срещата, но чула шум без да може да различи конкретни гласове и реплики. Категорична е, че не е чула конкретно обидни думи и не си спомня да се е случило подобно нещо. Свидетелката не е възприела извършването на нарушение на трудовата дисциплина.
Във връзка с неизпълнението на указанията на Директора в съобщение на № 279 от 21.03.2011г., ищцата да представи график за ползване на платен годишен отпуск за 2011г., свидетелката Р. посочва, че цитираното съобщение действително е било поставено в учителската стая и всеки е следвало да заяви предпочитание кога да ползва отпуск. От показанията на разпитания свидетел обаче не се установява на коя дата е поставено това съобщение.
По делото е представено съобщение с изх. № 279 от 21.03.2011г. на Директора Н. К., в което е указана възможността на педагогическия и непедагогическия персонал да представят до 28.03.2011г. графика на платения си годишен отпуск за 2011г.
По делото няма каквито и да е данни кога това съобщение е сведено до знанието на ищцата, но същата е депозирала заявление с вх. № 200 от 29.03.2011г., в което е заявила желанието си да ползва остатъка от платения си годишен отпуск за 2011г. в размер на 40 дни през времето от 07.07.2011г. до 31.08.2011г., включително.
От атакуваната заповед, по повод на визирания случай, става ясно, че като нарушение на трудовата дисциплина се схваща непосочването в указания срок на желания период за ползване на платен годишен отпуск. Горното действие не съставлява осъществяване на състав на нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187 от КТ. Правото на платен годишен отпуск е индивидуално и субективно право на всеки работник или служител и се регламентира, както в чл. 48, ал. 5 от Конституцията на Република България, така и в Кодекса на труда - чл. 155 от Кодекса на труда. Платеният годишен отпуск е период от време, в рамките на който работникът или служителят не е задължен да изпълнява трудовите си задължения, но има право на парично обезщетение, което е съразмерно с неговото трудово възнаграждение. Целта на изготвяне на график за ползването от работниците и служителите на платения годишен отпуск е да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Още повече, че когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Това право, намерило място сред основните права и свободи на гражданите в Конституцията на Република България не би следвало да се накърнява неоснователно от работодателя още повече, че в настоящия случай липсват каквито и да е данни, че предоставената възможност ищцата да заяви желанието си да ползва остатъка от платения си годишен отпуск за 2011г. й е била надлежно съобщена преди изтичане на срока – 28.03.2011г., а Н. е депозирала заявлението си още на следващия ден – 29.03.2011г.
В настоящия случай, на базата на всички доказателства по делото, следва да се приеме, че работникът - ищец е санкциониран от работодателя си за фиктивни, неосъществили се в действителност нарушения. Извършването на подобни нарушения в настоящия случай не беше доказано от работодателя, у когото лежи доказателствената тежест да установи нарушението. Ето защо, издадената заповед за наказание е незаконна и следва да бъде отменена.
Съобразно изхода от делото, ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 300 лв. – заплатеният адвокатски хонорар, а на държавата – държавна такса в размер на 50 лева за предявения неоценяем иск.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Заповед №.... на директора на ОУ „ХБ”, с. З., общ. С., с която на Р.Н.Н., ЕГН **********,*** е наложено наказание „забележка”.
ОСЪЖДА Основно училище „ХБ” - с.З., община С., представлявано от Н. Л. К. – директор, да заплати на Р.Н.Н., ЕГН **********,***, сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща съдебно - деловодни разноски.
ОСЪЖДА Основно училище „Христо Ботев” - с.З., община С., представлявано от Н. Л. К. – директор, да заплати по сметката на БРС сумата от 50 лева /петдесет лева/ – държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.
Абонирайте се за бюлетина ни, за да получавате новини от сферата на правното консултиране.