Работодател задава следния въпрос:
Работничка, наета от него по трудов договор, която живее в гр. Д, обл. Велико Търново е представила удостоверение от Кметството на гр. Д. за природно бедствие – наводнение, което е продължило от 19.06. до 22.06.2014 год. Тя е поискала ползване на платен годишен отпуск на 19.06., на 23.06. и 24.06.2014 год. и е ползвала такъв. Това се е наложило за отстраняване на вредите по имуществото й причинени от природното бедствие. За времето на ползване на отпуска, работничката е получила трудово възнаграждение определено по реда на чл. 177 от Кодекса на труда (КТ). При завръщането си на работа работничката е поискала с писмена молба и обезщетение от работодателя с основание чл. 218, ал.1 КТ.
Кантората предоставя становище по поставения въпрос:
Обезщетението по чл. 218, ал.1 КТ се дължи само, когато при бедствие работник или служител е възпрепятствуван да се яви на работа. Тогава работодателят му заплаща обезщетение в размер 50 на сто от брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е бил възпрепятствуван да работи, но не по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата, установена за страната.То замества трудовото възнаграждение, от което работникът е лишен заради отсъствието си от работа поради бедствие. Трудово възнаграждение и обезщетение по чл. 218, ал.1 КТ не се дължат от работодателя едновременно.
Бедствието съгласно чл. 218, ал. 4 КТ се установява само от кметството, от общинския съвет или от друг държавен орган. В случай, че работникът не представи такова удостоверение пред работодателя, обезщетение по чл.218, ал.1 КТ не се дължи.
Абонирайте се за бюлетина ни, за да получавате новини от сферата на правното консултиране.