Бърнаут- изтощение отвъд обикновената умора

БЪРНАУТ-ИЗТОЩЕНИЕ ИЗВЪН ОБИКНОВЕНАТА УМОРА

Виолета Загорова, 
психолог


В последните десетилетия бърнаутът (синдром на професионалното прегаряне) се превърна в едно от честите състояния, за които хората търсят психотерапевтична помощ. Той не е просто умора, която се преодолява с почивка, нито временен спад на мотивацията. Бърнаутът е психическо изтощение, резултат от продължителен вътрешен конфликт между нуждите на индивида и изискванията на външната реалност – често тази на професионалната среда. В общество, което възхвалява идеала за „постоянна продуктивност“, бърнаутът е симптом на нещо по-дълбоко – на отчуждението на човека от собствените му емоции и желания.
Какво представлява бърнаутът?
Според дефиницията на Световната здравна организация, бърнаутът е „синдром, произтичащ от хроничен стрес на работното място, който не е бил успешно овладян“. Бърнаутът не се появява внезапно — той е резултат от хроничен дисбаланс между натоварване и възстановяване.
През призмата на психотерапията можем да го разглеждаме като проява на вътрешно противоречие– между стремежа към идеалното Аз и реалните граници на човешкото тяло и психика. Когато човек отказва да осъзнае своите лимити и се идентифицира прекалено с ролята си (професионална, родителска и т.н.), той започва да функционира като „обект“ за другите, игнорирайки собствените си потребности и желания. В психотерапия тези хора често споделят, че се чувстват сякаш са загубили себе си. Точно тук започва да се заражда прегарянето.
Симптоми на бърнаут
Най- характерните симптоми за бърнаут са свързани с постоянна умора и изчерпване, липса на концентрация, креативност и мотивация. Парадоксално потапяне в работата, но от друга страна понижаване на ефективността, грешки, загуба на усещането за смисъл от дейността. Може да има физически прояви като безсъние, главоболие, стомашен дискомфорт и други здравословни проблеми. Пренебрегнатият бърнаут може да доведе до сериозни психически и физически последствия — тревожност, депресия, хронична умора, високо кръвно налягане и отслабен имунитет.
Освен това често засяга и личността и междуличностните отношения. Наблюдава се т.нар. деперсонализация- човек става раздразнителен, циничен, губи чувството си за емпатия и се дистанцира емоционално от останалите. Радостта и удоволствието се заменят с безразличие и празнота. Често има асинхрон между телесното и психичното- човек функционира механично, сякаш без присъствие. Може да се забележи афективна свръхреакция -твърде силен емоционален отговор спрямо стимули, които обективно не го изискват. Например — прекомерен гняв, тревожност или плач в ситуации, които за повечето хора биха предизвикали умерена емоция.

Причини за появата на прегарянето
Бърнаут е професионален феномен, за чиято поява допринасят множество фактори. Често стресът бива предизвикан при прекомерно работно натоварване и дълги часове работа за продължителен период от време. Когато човек няма пространство да “поеме дъх” и да смени фокуса, умът намалява своята продуктивност. Лидерският стил на ръководене на предприятието и климатът в организацията могат да бъдат сериозна предпоставка за бърнаут на служителите. Това най-често се изразява в липса на контрол върху задачите, неясни очаквания, натиск за резултати, както и токсична работна среда. В следващата статия ще разгледаме по-подробно явлението прегаряне в организационен контекст(линк).

Корени на бърнаута през призмата на психотерапията
От психотерапевтична гледна точка, бърнаутът често се наблюдава при хора, които имат силно усещане, че това, което правят, никога не е достатъчно, че човек не е достатъчно добър и трябва да доказва стойността си с постижения. При тези хора може да се открие един “вътрешен критик”, който непрекъснато изисква „още“.
Постепенно фокусът се насочва изцяло към външните цели – работата, успеха, признанието, за сметка на преживяванията и емоциите. Така човек спира да си позволява да преживява и само действа.
Прегарянето е типично за хора, които се идентифицират прекалено с „функцията“ си – полезни, отговорни, винаги достъпни. Несъзнателно те се опитват да спечелят любов чрез постижения, затова имат трудност да поставят граници и да казват “не”. Лишението от грижа и удоволствие обаче има своето отражение и тогава бърнаутът е своеобразен бунт, чрез който психиката дава сигнал, че нещо трябва да се промени. Човек може да съществува не само чрез това, което прави, а чрез това, което е.
Друг клъстер от хора, уязвими на професионално прегаряне, са хора, които преминават през труден период от живота си. Травматични събития като загуба на близък човек, раздяла с партньор, преживяно насилие и т.н. са едни от най- честите причини хората да изместят своя фокус от липсата/ болката към работата и да се загубят в нея.
Контролът също има своята роля, когато става дума за бърнаут. Хора, които не се доверяват на другите и държат контрола, трудно делегират отговорност на някой друг. Те се страхуват от всяко отклонение от очакваното, затова са склонни да пренебрегнат себе си и всичко друго, в името на това работата да се свърши “както трябва”. 
В случай, че намирате себе си в някои от изброените типове хора, не се паникьосвайте. Изследвайте корените на тези модели на функциониране, бъдете осъзнати и наблюдавайте себе си. Това ще ви помогне съзнателно да си казвате “стоп”, когато започнете за “залитате” към претоварване.

Пътища към възстановяване
Изходът от бърнаут не е просто почивка или промяна на работа – това е възстановяване на връзката със себе си.
Първата и най-важна стъпка е признаването на преживяването. Бърнаутът не е слабост, а сигнал, че нещо в начина на живот, е надхвърлило вътрешните ни ресурси. Осъзнаването му е вече акт на грижа.
На житейско ниво, човек може да помисли за своите приоритети и за това дали не е необходимо пренареждане. Важно е да се запитате кои ангажименти наистина са ваши и кои могат да бъдат делегирани на някой друг или оставени настрана. Почивката не е загуба на време, тя е от съществена важност за креативността и продуктивността! Приоритизирайте и дори планирайте почивките в деня си. Не на последно място, потърсете смисъл отвъд продуктивността. Следващите стъпки са свързани с това да се освободи пространство и време за неща, които да ви върнат към себе си. Важно е да се възстанови връзката с тялото и удоволствието. Това може да стане чрез движение,спорт, изкуство, време за себе си. Не забравяйте грижата за тялото- спорт, разходка сред природата, движение, спа, масаж- това са само част от нещата, които можете да “подарите” на тялото си. Потърсете хора- роднини, приятели, психотерапевт, с които можете да говорите открито и спокойно за своите преживявания. Понякога самото изговаряне, разбиране и свързване, могат да ви доведат до отговорите в себе си. Психотерапията помага да се осъзнаят несъзнавани модели, например нуждата да се доказваме или страха да разочароваме.
Бърнаутът може да бъде разглеждан като болезнено състояние, но и като възможност за трансформация. Той разкрива границите на „идеалното Аз“ и ни кани да се върнем към човешкото – несъвършено, чувствително, живо.
Понякога именно в момента на пълно изчерпване се появява шансът да чуем себе си истински – отвъд задълженията, ролите и очакванията. В този смисъл бърнаутът не е краят на силите, а началото на осъзнатото съществуване.

1. World Health Organization (2019). Burn-out an "occupational phenomenon": International Classification of Diseases (online), Достъпен на: https://www.who.int/news/item/28-05-2019-burn-out-an-occupational-phenomenon-international-classification-of-diseases

2. Зарков, З., Нако В.,Динолова, Р., Райчева, Ц., Маринова, В., Алексова, А., Йонева, К., Димитрова,, С. (2023). Разпознаване и превенция на синдрома на професионално прегряване- Ръководство. Издава Националния център по обществено здраве и анализи и СЗО-офис България София. Достъпна от: https://ncpha.government.bg