БЕЗПЛАТНА ПРЕДПАЗНА ХРАНА ПРИ СПЕЦИФИЧНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД

Поставен ни е въпрос от клиенти дължи ли се безплатна предпазна храна на работници, командировани в чужбина, където работят при специфични условия на труд.

I. КОМАНДИРОВКА В ЧУЖБИНА

 

Командировките в чужбина са нормативно уредени в чл. 121, чл. 215 и чл. 310 от Кодекса на труда и Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ).

Когато работодателят изпрати работник или служител на работа зад граница за повече от един месец, той е длъжен преди заминаването писмено да го информира за:

- продължителността на работата;

- валутата, в която ще се изплаща възнаграждението;

- допълнителните трудови възнаграждения, които ще се изплащат в пари или в натура, свързани с изпращането зад граница, ако такива са предвидени;

- условията за завръщане в страната.

Съгласно разпоредбите на НСКСЧ не се разрешава съчетаване на командировка или специализация с частно пътуване от работника или служителя.

В заповедта за командировка следва да се определят няколко вида средства, чрез които финансово се обезпечава командировката- пътни, дневни и квартирни пари, паспортни, визови и други такси и разходи за служебен багаж и начина за тяхното уреждане. Следва да се има предвид, че при поемане на част от разходите от приемащата държава или организация дневните разходи за командирования се намаляват съответно с: 35 на сто при осигурен обяд; 35 на сто при осигурена вечеря; 30 на сто при осигурени други разходи.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 от Наредба за командировките в страната, не се заплащат дневни пари при ползуване служебно на целодневна безплатна храна в мястото на командировката или когато тя се изпълнява в мястото, където фактически живее командированият или неговото семейство.

В чл. 20 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина е посочено, когато приемащата страна осигурява пълен пансион в натура /в това число- храна и нощувка/, на командированите лица се изплаща 30 на сто от размера на полагащите се дневни пари.

 

Пълният размер на дневните пари при командировки се изплаща до 30 последователни календарни дни. За дните над тях дневните пари се намаляват с 25 на сто- чл. 22 от Наредбата.

 

II. БЕЗПЛАТНА ХРАНА И/ИЛИ ДОБАВКИ КЪМ НЕЯ

 

Безплатна храна и/или добавки към нея получават работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда. Тези две условия трябва да действат кумулативно съгласно чл. 285, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), за да има задължение работодателят за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея.

 

Предоставянето на храна и/или добавки към нея е задължение на работодателя. Той трябва да осигури както финансови средства, така и самата храна и добавките към нея съобразно медицинските предписания. Организационен въпрос на работодателя е по какъв начин ще реализира задължението си, стига с него да постигне целта на закона.

 

Съгласно Наредба № 11 за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея работодателят трябва да определи с писмена заповед работниците и служителите, които имат право на безплатна храна и/или добавки към нея, видът и стойността на храните и/или на добавките към нея.

 При определянето на лицата, които ще получават безплатна храна, трябва да се отчита оценката на риска, като предварително се провеждат консултации с представителите на работниците и служителите и комитета/групата по условия на труд, и писмено съгласуване със службата по трудова медицина. В зависимост от преценката на специфичните условия на труд, видът и стойността на безплатната храна биха могли да варират за отделни групи работници в едно и също предприятие.

 

За определянето на подходящите за конкретните условия на труд храна и/или добавки към нея работодателят или службата по трудова медицина може да се консултират със специалист по хранене и диететика.

 

Стойността на безплатната храна и/или добавки към нея съгласно чл. 5 от Наредба № 11 не може да бъде по- малко от два лева на ден за работник или служител, а стойността на тонизиращите и ободряващите напитки е не повече от един лев на смяна.

 

Съгласно ал. 2 на чл. 2 от Наредба № 11 за работи при специфична организация на труда се осигурява безплатна храна и/или добавки към нея на работниците и служителите, които:

 

- са ангажирани в предприятието преди/след установеното работно време с продължителност не по- малка от два часа;

 

- работят на 12- часов работен ден при сумирано изчисляване на работното време;

 

- работят в производства с непрекъсваем процес на работа;

 

- работят в отдалечени обекти без възможности за ползване на заведения за хранене.

 

По време на нощни смени или при полагане на нощен труд на работниците и служителите се осигуряват тонизиращи или ободряващи напитки (чл. 3 от Наредба № 11).

 

При изпълнение на задължението си за осигуряване на безплатна храна, работодателят може да предоставя както храна, така и пари, купони (талони) за храна и ваучери за хранене. При определяне на начина за осигуряване на безплатна храна следва да се има предвид:

 

1. Храни в готов вид за консумиране или хранителни продукти.

 

За предоставяне на храна в готов вид може да се счита и храната, предоставена в други, външни за предприятието заведения за хранене, когато са изпълнени условията на чл. 285 от КТ. В този случай по силата на сключен договор между заведението и работодателя, получател на храната трябва да е работодателят и той да заплаща храната директно на заведението за хранене.

 

Стойността на тези храни е разход за дейността на предприятието, ако са изпълнени изискванията на чл. 285 от КТ и Наредба № 11 за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея. На основание чл. 19, ал. 2, т. 1 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ), стойността на храните не се включва в облагаемия доход от трудовите правоотношения на работниците и служителите.

 

2. Пари.

 

Тези средства представляват облагаем доход на лицата и подлежат на облагане по реда на ЗОДФЛ. Предприятието следва да ги отчете като разход за възнаграждение на работниците и служителите.

 

3. Купони (талони) за храна и ваучери за хранене.

 

Съгласно разпоредбите на КТ, както и с оглед счетоводното отчитане и данъчно третиране на направените от работодателя разходи при осигуряване на храна на работниците и служителите, трябва точно и ясно да бъде посочено основанието за нейното предоставяне.

 

Когато работодателят осигурява храна по реда на чл. 285 от КТ, стойността на тази храна е разход за дейността на предприятието. В тези случаи работодателят може да дава специално определени за тази цел купони за храна, които да бъдат предмет на отделно отчитане и използвани за хранене в стола на предприятието или в други заведения за хранене.

 

При спазване на условията на чл. 285 от КТ може да бъде предоставяна храна и под формата на ваучери за храна, когато със съдържанието на ваучера се гарантира, че срещу него ще бъде получена точно определен вид храна, съответстваща на тази, определена с издадената от работодателя писмена заповед по реда на чл. 7 от наредбата.

 

В посочените случаи е налице хипотезата за предоставяне на храни в готов за консумиране вид.

 

Според чл. 9 от наредбата, в случаите, когато работници и служители ползват безплатна храна и/или добавки към нея на друго основание, получават храна само на едно от основанията. Това са регламентирани с нормативен акт други основания, съгласно които работодателят може да предоставя безплатна храна.

 

Трудовото законодателство предоставя на работодателите различни възможности за осигуряване на безплатна храна на работниците и служителите в зависимост от условията, при които се работи.

 

1. Член 140, ал. 3 от КТ задължава работодателите да осигуряват на работниците и служителите топла храна и ободрителни напитки при работа през нощта.

 

2. Член 294, т. 1 от КТ дава възможност на работодателите да осигуряват безплатна храна за своите работещи за работа при специфични условия на труд.

 

Като работи при специфични условия на труд могат да бъдат определени различни видове работи и дейности, извършвани в среда на йонизиращи лъчения, под въздействие на физични, химични и биологични агенти, физическо натоварване, неблагоприятен микроклимат и др.

 

В случаите, когато работодателят осигурява храна, независимо под каква форма, по реда на чл. 294 от КТ, стойността на тази храна представлява социален разход за предприятието.

 

 

 



Публикувана на: 17/09/2009



Абонирайте се за бюлетина ни, за да получавате новини от сферата на правното консултиране.

banner-video