Неудобните текстове в Закона за културното наследство бяха обявени за противоконституционни

 

Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционни текстовете от Закона за културното наследство, които изискват доказването на собственост върху движими културни ценности национално богатство да става с официален документ и въвеждат фигурата на държателя при невъзможност да се докаже собственост.

Така за противоконституционни се обявяват текстовете от закона, които предизвикха най-мощен отпор от страна на колекционерското лоби.

Решението е било взето със седем гласа “за“, а петима от съдиите - Румен Янков, Владислав Славов, Емил Танчев, Пламен Киров и Благовест Пунев са подписали решението с особено мнение. В особеното си мнение съдия Румен Янков отбелязва, че “конституционализмът трябва да държи сметка не само на буквата на закона, но и за съпътстващите го елементи като обичай, здрав разум и морал“.

Обявената за противоконституционна ал. 2 от параграф 5 на преходните и заключителни разпоредби на закона казва, че при идентификацията на движимите културни ценности национално богатство правото на собственост се установява с официален документ и лицата не могат да се позовават на изтекла придобивна давност.

Според мотивите към съдебното решение тази разпоредба елиминира правото на собственост върху наследени предмети. “При липсата на публична търговия, регулирана от държавата, с културни ценности за десетки години назад, изискването за наличие на официален документ е в повечето случаи неизпълнимо условие и има характера на съзнателно поставено законово препятствие за изпълнение на процедурата по идентификация на посочените движими културни ценности – национално богатство“, се посочва още в мотивите.  

Според съда не е възможно да бъде представен официален документ при положение, че това предварително не е било поставено като законодателно изискване при придобиването на вещите.

“Поради това посоченият законов текст, поставяйки невъзможно в повечето случаи условие, като предпоставка за признаване на право на собственост върху движими културни ценности – национално богатство, нарушава принципа на правовата държава, неприкосновеността на частната собственост и на задължението тя да бъде гарантирана и защитена от закона. Това е в разрез с чл. 4, ал. 1, чл. 17, ал. 1 и 3 и чл. 57, ал. 1 от Конституцията“, се заключва в мотивите.

“В българското гражданско законодателство институтът на придобивната давност съществува от десетилетия независимо от действащите през различните периоди конституционни норми и сменящите се обществени строеве. Давността се е използвала и продължава да бъде приемана от българското законодателство като важен способ за придобиване на право на собственост върху недвижими имоти и движими вещи“, се казва още в решението.

“Единствено, ако владението върху съответната движима вещ е придобито чрез престъпление не може да се прилага институтът на придобивната давност – чл. 80, ал. 2 от Закона за собствеността“, се казва още в мотивите.

Другият обявен за противоконституционен текст гласи, че лицата, които са поискали идентификация и регистрация, но не са установили правото си на собственост върху движимите археологически културни ценности - национално богатство, се считат за техни държатели.

 Според съда необосновано законодателят приема, че щом собствеността не е установена, то държането е непременно за държавата. В мотивите се посочва, че  това противоречи на чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията, според който правото на собственост се гарантира от закона и частната собственост е неприкосновена.

 В особеното мнение на съдиите Владислав Славов, Евгени Танчев и Пламен Киров се посочва обаче, че държавата следва да охранява балансирано интересите на обществото. “Това в определени случаи може да наложи ограничаване на частната собственост, а понякога и  принудителното й отчуждаване“, добавят съдиите.

 Те се позовават на същия чл. 17, но ал. 5 от основния закон - “принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон, при условие че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение“.

 КС е отхвърлил искането за обявяване на противоконституционността на чл. 113, ал. 1, 2 и 3 от Закона за културното наследство, според които възмездни сделки се извършват само с идентифицирани културни ценности, а сделки с културни ценности национално богатство се извършват след писмено уведомяване на министъра на културата и държавата има право да ги придобие като първи купувач.

 Депутати от ГЕРБ вече внесоха в НС промени в Закона за културното наследство, според които не е нужно доказването на собственост върху ценности национално богатство да става с официален документ. Това стана повод защитници на закона от академичната общност, както и депутатите от БСП и ДПС да обвинят ГЕРБ в лобизъм в полза на едрите колекционери.

 

препечатка от www.lex.bg

 



Публикувана на: 30/09/2009