С Определение № 418/21.05.2021 г. по гр. д. № 963/2021 г. Върховен касационен съд /ВКС/ указва в съответствие със задължителната съдебна практика реда за прекратяване на трудово правоотношение поради налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“.
По смисъла на Определение № 418/21.05.2021 г. ВКС, когато дисциплинарното уволнение е извършено от работодателя като той е издал два акта - заповед за налагане на дисциплинарното наказание и заповед за прекратяване на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, то те се възприемат като единен акт, с който трудовото правоотношение е прекратено поради дисциплинарното уволнение.
В Кодекса на труда липсва изрично законово основание за издаване на две заповеди. Поради това заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „Уволнение“ е напълно достатъчна. Когато работодателят е издал и втора заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, то според практиката на ВКС втората заповед има само констативен характер. Това е така, тъй като връчването на заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание „Уволнение“ произвежда ефекта на прекратяване на трудовото правоотношение.
Няма пречка в рамките на дисциплинарното производство работодателят да издаде и само заповед за прекратяване на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, но за да бъде заповедта законосъобразна, следва да съдържа задължителните реквизити на заповед за дисциплинарно наказание.
Публикувана на: 15/01/2025