БТПП предлага следните икономически мерки, които да бъдат включени в национално споразумение между правителството и представителните работодателски и синдикални организации:
- Мерки, насочени към погасяване на натрупаните забавени бюджетни плащания.
Допуснатите забавени бюджетни плащания са в противоречие както с договорните и законови изисквания, така и от гледна точка на Директива 2000/35/ЕО и на подготвяния проект за Директива относно борбата за забавянето на плащания по търговски сделки, в чиято предварителна оценка на въздействието изрично се отбелязва: „За държавните органи забавата за плащане на кредитори е лесен, но необоснован начин за преодоляване на бюджетните ограничения, като се отлагат плащания за следващия бюджетен период”.
Предвид изложеното БТПП предлага:
- Приемане от Министерски съвет на план за издължаване на забавените плащания към фирмите.
- Министерствата и другите държавни ведомства и дружества да не обявяват обществени поръчки с неосигурено финансиране.
- Сключваните договори за изпълнение на обществени поръчки да включват клаузи за плащане незабавно след приемането на доставката/услугата.
- Създаването на публичен регистър за задълженията на бюджета.
- Разработването и приемане от Министерски съвет на модел за погасяване на задълженията от бюджета – посочените по-долу способи могат да се приложат заедно, поотделно или комбинирано:
- гарантирано плащане от държавата на законната лихва върху бюджетните задължения;
- освобождаване на фирмите от плащането на осигурителни и данъчни задължения (ДДС и авансови данъци) по незаплатените от държавата договори, респ. – прихващане между осигурителни и данъчни задължения на фирмите и договорни (законови) задължения на държавата;
- изравняване на лихвата за неплатени осигурителни вноски (чл. 113 от Кодекса за социално осигуряване) с общата лихва за забавени плащания по ПМС № 72/1994 г.;
- емитиране на държавен дълг в размер на задълженията на бюджета към фирмите;
- държавна гаранция пред банките за непогасени банкови кредити, поради забавени бюджетни плащания
- и др. под.
- Приемане от Министерски съвет на подзаконови нормативни актове и внасянето на законопроекти в Народното събрание, необходими за реализирането на приетия модел.
- Мерки, насочени към повишаване на прозрачността, целесъобразността на изразходване и на степента на усвояване на средствата от европейските фондове
- Допълнение на ПМС № 251/21.10.2009 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на ваучери за обучение на безработни и заети лица по приоритетни оси 1 и 2 по ОП „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013 г. със следните изисквания:
- заявленията на заетите лица (вкл. и посочените от лицата професионално обучение и/или ключови компетентности) за получаване на ваучери да се подписват от техните работодатели;
- доставчиците на услуги задължително да уведомяват работодателите за системно отсъствие на заети лица – техни служители от процеса на обучение.
- За подобряване на дейностите по управление на ОП „Конкурентоспособност”:
- с цел преодоляване на изоставането в програмата да се предоставят възможности на малките и средни предприятия да кандидатстват с проекти за участие в панаири и изложения зад граница;
- общият брой на представителите на представителните организации в Комитета за наблюдение да се изравни с този на останалите членове на Комитета;
- да бъдат включени представители на национално признатите работодателски организации в работата на оценителните комисии;
- да се изгради единен електронен регистър на фирмите, участващи с проектни предложения по различни ОП по ОП „Конкурентоспособност”;
- стандартизиране на тръжните документи и процедури, с оглед скъсяване на сроковете за разглеждане и потвърждение на документите;
- при публикуване на резултатите от оценката задължително да се предоставя информация за остойностяване на отделните показатели;
- задължително информиране на всички некласирани кандидати за причините за отхвърлянето на техните проектни идеи;
- предоставяне възможност на бенефициентите за представяне на запис на заповед за размера на авансовото плащане вместо банкова гаранция;
- включване на арбитражна клауза в договорите с бенефициентите, с цел по-бързо решаване на споровете.
- Мерки, насочени към подобряване на административното обслужване; ограничаване и облекчаване на регулативните режими
- Стандартизиране на административните процедури и документи и тяхната електронизация.
- Регламентиране на презумпция за „мълчаливо съгласие” при всички регистрационните режими.
- Нормиране на облекчения за фирмите при доказването на определени факти, чрез представяне на декларация за тях.
- Намаляване в ЗОАРАКСД на броя на лицензионните режими и прецизиране на стопанските дейности, които остават на такъв режим.
- Възлагане на браншовите организации на най-леките регистрационни режими по законово предвидени критерии, насочени към конкуриране и стимулиране обединяването на браншовите организации, когато те са повече от една в един отрасъл/бранш; приемане на Закон за браншовите организации, който да нормира законовите критерии за възлагане администрирането на регулативни режими от браншовите организации, участието на браншовите организации в комисиите за оценка в процедурите по обществени поръчки и други въпроси, свързани със саморегулирането в браншовете.
- Създаване на държавно-обществен орган за упражняване на надзор за ограничаване на регулативните режими и за събираните по тях такси.
- Създаване на единен централен регистър на регулативните режими към органа по предходната т. 3.
- Разработване на механизъм (методология) за определяне размера на административните такси (с постановление на Министерски съвет).
- Възлагане на изрични правомощия на областните управители да следят за законосъобразността на общинските режими и определените за тях общински такси.
- Конкретизиране на разпоредбата, която предоставя правомощие на общините да въвеждат общински регулативни режими (Закон за местното самоуправление и местната администрация), с цел по-ясно определяне на компетентностите на общините да въвеждат такива режими.
- Регламентиране на изрична административно-наказателна отговорност за виновните длъжностни лица при неспазване на нормативната уредба относно регулативните режими.
- Мерки, насочени към повишаване на прозрачността на процедурата за възлагане на обществени поръчки (изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки)
- Задължително включване на представители на браншовите организации в комисиите за оценка в процедурата за възлагане на обществени поръчки.
- Нормиране на по-широк кръг от данни, които да съдържа регистърът на обществените поръчки (факти за кандидатите и техните оферти; решенията на комисиите на възложителя и тяхното обжалване; качеството на изпълнените услуги/доставки по сключените договори; данни за евентуално начислени неустойки и вреди по сключените договори; съдебни решения по отменени незаконни процедури, данни за кандидати, представили в процедурата за обществени поръчки документи с невярно съдържание).
- Изключване на определени лица от кръга на кандидатите, за които в регистъра на обществените поръчки има вписвания за неизпълнение или неточно изпълнение на предишни възложени поръчки.
- Нормиране с подзаконов нормативен акт на стандартни образци на задължително представяните от кандидатите документи като декларации, ценови предложения и пр.
- Нормиране на санкции за възложители при: а) неспазени на законоустановения срок за освобождаване на гаранциите за участие и добро изпълнение по договор; б) несвоевременно плащане по изпълнени договори.
- Мерки в областта на трудовите и осигурителни отношения
- Разработване на механизъм (методология) за определяне на размера на минималната работна заплата на база производителност на труда, средна работна заплата и праг за бедност.
- Промяна на механизма за определяне на линията за бедност, насочена към гарантиране на необходимото съотношение между минималната работна заплата и линията на бедност.
- Изравняване на осигурителните задължения на държавните служители с тези на останалите работници и служители.
- Промяна на осигурителния режим за военнослужещите, предвид размера на осигурителните вноски, правени за тях и по-ранното им пенсиониране.
- Допълнение и конкретизиране на разпоредбите от Кодекса на труда, регламентиращи разпростирането на колективните трудови договори (КТД) от министъра на труда и социалната политика, вкл. и с разпоредби, които да нормират начина на разпростиране на КТД в определен/и отрасъл/ли/бранш/ове и контрола по спазването на КТД в предприятия, които извършват дейности и в отрасли/браншове, които са извън КТД.
- Предвидимост и обоснованост на нормативните промени
- Задължително спазване на нормативното изискване (Закон за нормативните актове и Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове) за извършване на предварителна и периодична оценка на въздействието върху икономическата среда на проектите за нормативни актове, вкл. и на въведените регулативни режими (по ЗОАРАКСД).
- Разработване на стандарт (механизъм, методология), вкл. и чрез финансиране от европейски програми, за извършване на предварителна и периодична оценка на въздействието на нормативните актове.
- Оповестяване с поне шест месеца напред на конкретни планирани законодателни промени, които засягат стопанската дейност с цел тяхното предвиждане и планиране от предприемачеството.
|
