Трудовият договор на работника или служителя може да бъде прекратен на основание чл.331 от Кодекса на труда по взаимно съгласие на страните с обезщетение. Законът определя минималния размер на дължимото обезщетение, което е четири месечни трудови възнаграждения. В колективния или в индивидуалния трудов договор или с решение на работодателя може да бъде определен по-голям размер на това обезщетение. Няма ограничения на максималния му размер, то може да бъде десет и повече заплати. Не може да бъде уговарян по-малък размер. Когато трудовият договор на работник или служител е прекратен на основание чл.331 от КТ срещу обезщетение и този работник към момента на прекратяването е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, той има право и на обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ в размер на две или шест месечни възнаграждения в зависимост от това дали е работил при работодателя най-малко десет години.
В случай че работодателя откаже плащането на обезщетението при придобито право на пенсия, то може да бъде претендирано по съдебен ред.
Публикувана на: 01/02/2010
