СПЕЦИАЛНОТО РАБОТНО ОБЛЕКЛО И ЛИЧНИТЕ ПРЕДПАЗНИ СРЕДСТВА, ПРЕДОСТАВЯНИ НА РАБОТНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ ОТ РАБОТОДАТЕЛЯ

Съгласно императивната разпоредба на чл. 284 от КТ,работодателят е длъжен да предоставя безплатно специално работно облекло и лични предпазни средства на работниците и служителите, които работят със или при опасни или вредни за здравето или живота машини, съоръжения, течности, газове, стопени метали, нажежени предмети и други подобни.

 

Личните предпазни средства, в т. ч. специалното работно облекло  и обувки, са краткотрайни активи на предприятието и се отчитат като материали по установения ред. Личните предпазни средства, в т. ч. специалното работно облекло, след получаването им от работещите се изписват в издръжката на предприятието. За тях се води и извънсчетоводна отчетност за срока на износване- чл. 25 от Наредбата.

 

Освен това съгласно чл. 19 от Наредба  3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място, почистването, изпирането, дезинфекцирането, дегазирането, дезактивирането, ремонтирането и други действия по поддържането, както и подмяната на личните предпазни средства също се организират от и са за сметка на работодателя.

При прекратяване на трудовото правоотношение или при преминаване на друга работа, работещият връща на работодателя дадените му за ползване лични предпазни средства, в т. ч. специално работно облекло. Работещият може да задържи специалното работно облекло, свързано с параметрите на микроклимата на работното място, като заплати на работодателя стойността до срока на износването му.

 

Когато личните предпазни средства са загубени или унищожени по вина на работещия, работодателят го снабдява с нови и може да търси имуществена отговорност за остатъчната стойност до срока на износване, съгласно Кодекса на труда.

Българското законодателство не регламентира изискване за работодателя да предоставя безплатно специално работно облекло и лични предпазни средства на работниците и служителите повече от веднъж годишно, стига вече предоставеното да е годно средство за защита.

Тъй като предоставянето на безплатно специално работно облекло и лични предпазни средства на работниците и служителите представлява законоустановено задължение на работодателя, работниците и служителите не могат да бъдат задължени да заплащат процент /част/ от стойността на предоставяните им работно облекло, обувки и предпазни средства.

Суми за работно облекло/обувки могат да се удържат от трудовото възнаграждение само със съгласието на работника/служителя, според разпоредбата на чл. 272 от КТ.

В този случай съществува, макар и  минимален риск за в бъдеще при евентуални проверки от органите на Инспекцията по труда, да бъде преценено, че по този начин работодателят не изпълнява коректно задължението си по чл. 284 от КТ /да “предоставя” безплатно специално работно облекло и лични предпазни средства/ и че така се нарушават правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и на работодателя да бъде наложена санкция по чл. 413 от КТ, чийто размер варира от 10 000 лв. до 15 000 лв.

 

Този риск съществува, тъй като предоставянето на безплатно специално работно облекло и лични предпазни средства, е  вменено като задължение на работодателя с разпоредбата на чл. 285 КТ, която систематично се намира в Глава 13 от КТ – “Здравословни и безопасни условия на труда”. Т.е. предоставянето на безплатно специално работно облекло и лични предпазни средства е част от задълженята на работодателя за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд в предприятието.

 



Публикувана на: 25/03/2010



Абонирайте се за бюлетина ни, за да получавате новини от сферата на правното консултиране.

banner-video