РЕШЕНИЕ
№ …… …..2010 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд
На …… две хиляди и десета година
В открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Секретар:
Като разгледа въззивно гражданско дело № …. по описа за 2010 г.
Докладвано от …..
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано по въззивната жалба на И.С.Л., с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Н., ул. "С." № **, ет.* против решение № …./….. 2010 г. по гр.д. № …/2009г. на НРС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск с правно основание чл.225, ал.З КТ за разликата над уважената част от 369.90лв. до предявения размер от 473.60лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба - 18.12.2009г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която е осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 30лв. Твърди, че решението е неправилно с оглед събраните по делото доказателства. Сочи, че на 19.10.2009 г. е получила писмо, с което и е указано да се яви и започне работа на тази дата. Затова намира претенцията за заплащане на обезщетение за основателна и за периода 14.10.2009 г. – 19.10.2010 г. Моли за отмяна на решението на районния съд в съответната част и за постановяване на ново, с което претенцията се уважава в пълния й размер. Моли да й бъдат присъдени всички направени по делото разноски.
Въззиваемото Управление “….” Н., с ЕИК *************, със седалище и адрес на управление гр. Н., ул. "Л. К." № *, представлявано от И. И., чрез адв. ... от БАК, е подало писмен отговор в срок, с който оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че правилно е отхвърлен предявеният иск по чл.225, ал.3 КТ в посочената по-горе част и моли за потвърждаване на атакуваното съдебно решение в тази част.
От Управление “…..” Н. е депозирана и въззивна жалба срещу постановеното от НРС решение, в частта, с която са уважени предявените от И. Л. срещу управлението искове за отмяна на неправомерно уволнение и възстановяване на предишната месторабота и длъжност, за заплащане на обезщетение по реда на чл. 225, ал. 1 КТ и на такова по чл. 225, ал. 3 КТ. Твърди, че постановеното решение е неправилно, тъй като е било извършено реално съкращение в щата и новата създадена длъжност “инспектор комунална дейност” е със съществено различни задължения и изисквания за изпълнение от страна на работника. На следващо място искането за възстановяване на работа счита за неоснователно, поради липсата на такава длъжност при работодателя. Посочва, че липсва произнасяне на съда по направеното при условията на евентуалност възражение за прихващане, както и за допуснати процесуални нарушения при доклада на съда. Моли за отмяната на атакуваното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло и присъждане на направените по делото разноски.
Отговор на въззивната жалба е депозиран от И.С.Л., с която същата се оспорва като неоснователна. Твърди, че липсва визираното в заповедта за уволнение основание – съкращение в щата, поради което правилно са били уважени претенциите за признаване на уволнението за незаконосъобразно, възстановяване на работа и заплащане на обезщетение за оставане без работа, както и в съответната част за недопускането й до работа.
Въззивните жалби са подадени от легитимирани лица, против подлежащ на обжалване съдебен акт, постъпили са в двуседмичния срок по чл. 259 ал. 1 ГПК, поради което и настоящата инстанция ги намира за допустими.
Предявените искове пред районния съд са с правно основание чл. 344, т.1, т.2 и т.3 КТ вр.с чл. 225, ал.1 КТ и чл.225, ал.3 КТ.
Производството пред БРС е образувано по исковата молба на И.С.Л., която излага доводи за това, че с решение по гр.д. № …/2008 г. на НРС, влязло в сила на …...2009 г., е било отменено като незаконосъобразно уволнението й извършено на …….2008 г. и е била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност “инспектор чистота” при ответника Управление “….” Н.. На 16.09.2009 г. е подала писмено заявление до работодателя за заемането на посочената длъжност, но едва на 19.10.2009 г. е била допусната до работа. На същата дата, 19.10.2010 г. й е била връчена заповед № …/19.10.2009 г. за уволнение поради съкращение в щата, считано от 20.10.2009 г. Посочила е, че не е било извършено реално съкращение в щата и необходимия подбор при съкращението. Затова е поискала уволнението да бъде признато за незаконно, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност “инспектор чистота” и да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение за оставането й без работа за шестмесечния период, ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и да бъде осъден ответникът да заплати обезщетение за незаконното недопускане до работа на ищцата за периода от 16.09.2009 г. до 18.10.2009 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, включително и направените по делото разноски.
Ответникът е оспорил изцяло исковете и е изложил становище за неоснователност на жалбата. Посочил е, че ищцата не се е явила да заеме съответната длъжност, поради което обезщетение за недопускане до работа не се дължи. Трудовото правоотношение било законосъобразно прекратено, тъй като длъжността инспектор чистота вече не съществувала по щатното разписание. Не е било необходимо извършването на подбор. При условията на евентуалност е направил възражение за прихващане с платено на ищцата обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие при уволнение, в размер на едно брутно трудово възнаграждение – 444 лв., с претендираното от нея обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
С обжалваното решение районният съд е уважил предявените искове за признаване на уволнението за незаконосъобразно, възстановяване на заеманата длъжност “инспектор чистота” и осъдил ответника да заплати претендираното обезщетение за оставане без работа и такова за недопускане до работа до размера от 369,90 лв. за периода от 16.09.2009 – 13.10.2009 г., а в останалата част за периода 14.10.2009 – 18.10.2009 г. отхвърлил иска като неоснователен. Приел е, че не е било извършено действително съкращение в щата, тъй като трудовите функции са били запазени и при новото щатно разписание.
Съдът, при извършената служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК намира, че първоинстанционният акт е валиден и допустим.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди наведените доводи и възражения на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно между страните и видно от приложените по делото съдебни решения се установява, че страните са били в трудово правоотношение, по което работникът - И.С.Л. е била възстановена на работа при работодателя Управление “….”Н., район С.Б. Също така не се спори между страните, че въззивницата-ищца е подала при работодателя заявление за започване на работа на 16.09.2009 г., приложено по делото, както и че работодателят я е уведомил да се яви за започване на работа на 19.10.2009 г. с писмо също приложено по делото.
Видно от допълнително споразумение № …./19.10.2009 г. към трудов договор № …./….2002 г., страните са уговорили изменение на трудовия договор, съгласно които за място на работа е определено Управление …Н. – Сметопочистване С.Б., длъжността „инспектор чистота” се е запазила с шифър по щатното разписание 34493004, с основно месечно възнаграждение в размер на общо 444 лв.
Със Заповед № …/19.10.2009 г. издадена от работодателя, е прекратено трудовото правоотношение между страните считано от 20.10.2009 г., поради съкращаване на щата – длъжността “инспектор чистота” в район С. Б.. Работодателят е посочил на работника да се изплати обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ за 30 дни.
Видно от приложената ведомост (на л. 70 от първоинстанционното производство), е видно, че на И.С.Л. е заплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ.
От приложеното по делото щатно разписание от 01.01.2008 г., 01.01.2009 г. и от 01.10.2009 г. се установява, че в район С.Б. са открити нови 5 щатни бройки на длъжност “инспектор комунални дейности”, на мястото на съкратените 5 щатни бройки “инспектор чистота”, като кодът на длъжността по НКПД е останал един и същ – 34493004.
От длъжностните характеристика на длъжността “инспектор чистота” и новосъздадената длъжност “инспектор комунални дейности” се установява запазването на пет от шестте основни длъжностни задължения, като за “инспектор комунални дейности” са добавени пет нови трудови функции. Изискванията за заемане на длъжността са останали непроменени.
Установява се от приложените поименни разписания на длъжностите и работните заплати на работодателя от 05.02.2009 г. и от 15.10.2009 г., че на длъжност “инспектор чистота” и съответно новата длъжност “инспектор комунални дейности” при Сметопочистване С.Б., са назначени едни и същи работници.
В показанията си свидетелят Г. заявява, че работата по двете длъжности по съществото си не се различава, но има много допълнителна работа, която се възлага от ръководителя. Нови според него са работите по поддръжка на инфраструктурата – тротоари и бордюри, тръби и изкопи, тъй като преди 01.10.2009 г. тези дейности са били изпълнявани от външни дружества наети от общината. Посочил е, че инспекторите по комунални дейности са били преди това инспектори по чистотата.
Свидетелката С. е навела доводи за това, че знае за възстановяването на работа на въззивницата-ищца от съда, както и че е присъствала при опитите й да подаде необходимите документи за да започне работа, в периода септември-октомври 2009 г.
От назначената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че размерът на дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за шест месечния период възлиза на 2664 лв., а обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ е изчислено в размер на 473,60 лв. за периода от 16.09.2009 г. до 18.10.2009 г. По отношение на извършеното сравнение на длъжностите “инспектор чистота” и “инспектор комунални дейности”, вещото лице е установило, че към датата на уволнението е действало щатното разписание от 15.10.2009 г., съгласно което в Сметопочистване С.Б. е имало петима инспектори комунална дейност. Съгласно щатното разписание от 01.01.2010 г. в същия район длъжността е трансформирана от инспектор комунална дейност в “специалист комунална дейност”, като броят на служителите е запазен на 5. Направено е сравнение по длъжностите характеристики за основните задължения, отговорности и изисквания за заемане на длъжността, от което е видно, че “инспектор чистота” и “инспектор комунални дейности” имат сходни трудови функции и еднакви изисквания към работника за заемане на длъжността. В съответствие с увеличените задължения към новата длъжност “инспектор комунални дейности” са добавени и съответни компетенции на работника – да познава технологията за ремонт и поддръжка на тротоарните настилки, за поддържане на градини и паркове и извършване на резидбените работи. Вещото лице е посочило в заключението си, че задълженията по длъжностната характеристика на “инспектор комунални дейности” и “специалист комунални дейности” по разписанието от 01.01.2010 г. са идентични.
При така установената фактическа обстановка Бургаски окръжен съд направи следните правни изводи:
По направените от въззиваемото управление възражения за процесуални нарушения допуснати при разглеждане на делото пред първата инстанция, Бургаски окръжен съд намира следното:
Докладът по делото изготвен от районния съд съдържа наведеното от страната възражение за прихващане, като макар и да не е посочено, че същото е при условията на евентуалност, това не води до погрешни изводи за неговия характер. Изрично съдът е посочил, че ответникът оспорва претенциите, с оглед на което е разпределена и доказателствената тежест по делото. По отношение на оплакването, че докладът не съдържа уточнение за местоработата на ищцата в структурата на управлението, а именно Сметопочистване С.. Б. - този пропуск на съда не е довел до неправилна преценка на обстоятелствата по делото и не е ограничил правата на страните при установяване на твърдените от тях факти. Напротив, по този въпрос е било проведено доказване от страна на ответника, което е дало отражение на крайния извод на съда. Още повече, че в тази част решението не е атакувано с въззивната жалба. По посочените съображения аргументите на процесуалния представител на управлението не могат да бъдат споделени.
По претенциите с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, Бургаски окръжен съд намира същите за основателни по следните съображения:
Съкращаването на щата като основание за уволнение на работника представлява премахване на щатни бройки от разписанието на работодателя. От съществено значение за законосъобразността на уволнението е съкращението да бъде реално извършено, т.е. не само да бъде премахната длъжността като щатна бройка, но и трудовата функция да е престанала да съществува. В случай, че функцията е запазена в съществените й права и задължения като съдържание на новата длъжност, уволнението на основание съкращение в щата се явява незаконосъобразно. В този смисъл е и последователната съдебна практика - решение № 1289 от 24.I.1995 г. по гр. д. № 909/94 г., III г. о., решение № 1291 от 1.II.1995 г. по гр. д. № 1010/94 г., III г.о., решение № 844 от 11.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1142/2006 г., IV г.о., решение № 469 от 18.05.2004 г. на ВКС по гр.д. № 1434/2002г., III г.о.
В случая от представените по делото доказателства се установи, че функцията е била запазена при работодателя, като към новата длъжност са добавени нови задължения. За изпълнението на тези нови задължения обаче работодателят не е заложил различни изисквания за заемане на длъжността. Работниците, които са имали необходимата квалификация за назначаването им като “инспектор чистота”, са били назначени на новата длъжност “инспектор комунални дейности”, като работодателят не е заложил допълнителен критерии, на които следва да отговарят работниците за да заемат новата длъжност. Това се потвърждава и от показанията на свидетеля Г. и от длъжностните характеристики за двете позиции. Също така от изготвената съдебно – икономическа експертиза се установи, че основните задължения от съкратената щатна бройка са запазени и при новосъздадената такава. Затова се налага извода, че не е извършено реално съкращение в щата. Промяната в наименованието на длъжността и добавянето на нови трудови функции при запазване на старите, не могат да послужат като основание за работодателя да приложи разпоредбата на чл. 328, т. 2 КТ по отношение на въззивницата - ищца. Затова издадената заповед от 19.10.2009 г. се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
С оглед акцесорния характер на претенцията за възстановяване на работа по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и предвид обстоятелството, че заповедта, с която работникът е уволнен е незаконосъобразна, следва искането да бъде уважено и жалбоподателката да бъде възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност. Възражението на въззиваемото управление, че такава длъжност вече не съществува, поради което не следвало да се уважава иска, настоящата инстанция намира за неоснователно. На първо място възстановяването на работа не може да бъде отказано от работодателя на соченото основание, тъй като по силата на чл. 344, т. 2 КТ работникът се възстановява от съда на заеманата преди уволнението длъжност, независимо от това дали тя съществува или не. Правото на възстановяване е обусловено единствено от незаконосъобразното уволнение, а не от съществуването на длъжността, поради което и работодателят следва да извърши преценка за съответстващата по трудови функции длъжност, на която да приеме възстановения работник на работа.
Относно претенцията с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ - фактическият състав включва на първо място незаконно уволнение, претърпени вреди от оставането без работа и причинна връзка между тях. При кумулативното наличие на посочените елементи се поражда правото на обезщетение. Предвид наличието на всички предпоставки искането се явява основателно. В шест месечния период въззивницата-ищца е останала без работа в следствие на незаконосъобразното й уволнение, поради което същата следва да бъде обезщетена. Размерът на дължимото обезщетение съобразно назначената по делото съдебно-икономическа експертиза възлиза на 2664 лв.
По направеното възражение за прихващане на вземането на работника по чл. 255, ал. 1 ГПК със заплатено от страна на работодателя обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220 КТ, настоящият съдебен състав счита, че същото се явява недоказано, в следствие на което и неоснователно. От представените по делото доказателства не се установява заплащането на обезщетение по чл. 220 КТ. Видно от приложените ведомости, на работника е заплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, което касае оставането му без работа поради уволнението. То обаче се дължи на различно основание от соченото от процесуалния представител на работодателя обезщетение за неспазено предизвестие, заплащането на което е останало недоказано. Доказателствената тежест е била разпределена правилно от районния съд, който е указал на работодателя, че следва да докаже фактите, на които основава своите възражения, както и законосъобразността на уволнението. Ето защо по отношение на работодателя следва да намерят приложение неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за неосъществено. По посочените съображения искането за извършване на прихващане не може да бъде уважено. Следва да се отбележи, че макар и с обезщетението по чл. 222 КТ и чл. 225, ал. 1 КТ да се обезщетява една и съща вреда и да е допустимо извършването на материално правно прихващане между тези вземания, в настоящата хипотеза това не може да бъде сторено, защото подобно искане няма направено от ответното дружество. Ето защо въззивната жалба на управлението се явява неоснователна. Макар и да липсва произнасяне в мотивите на първоинстанционния съдебен акт по това възражение, крайният извод за основателност на иска по чл. 344, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за шест месечния период, е правилен и решението следва да бъде потвърдено.
Досежно претенцията по чл. 225, ал. 3 КТ, Бургаски окръжен съд намира следното:
За да бъде уважен иск с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ е необходимо да бъдат установени кумулативно следните предпоставки: наличие на трудово правоотношение, неправомерно недопускане до работата, след като работникът е бил възстановен на нея и се е явил в предприятието за да я заеме, като пряка и непосредствена последица от това работникът да е претърпял вреда - пропуснатото трудово възнаграждение. Явяването на служителя на работното му място с готовност да изпълнява задълженията си по трудовото правоотношение е първият елемент, от който зависи уважаването на претенцията. По делото се установи безспорно, че въззивницата-ищца е депозирала заявление за приемането й на работа на 16.09.2009 г., с оглед на което й е била предоставена възможност от работодателя да заеме работното си място едва на 19.10.2009 г. Без значение е датата, на която е изпратено, респ. получено писмото на работодателя, с което се указва на работника да се яви на 19.10.2009г. Настоящата инстанция намира, че с посоченото писмо работодателят е заявил еднозначно намерението си да допусне служителя до работа именно на 19.10.2009г., което от своя страна прави основателна претенцията по чл. 225, ал. 3 КТ за периода от 16.09.2009г. до 18.10.2009г. От показанията на свидетелката С., потвърдени от приложената по делото кореспонденция между страните, се установи, че въззивницата е заявила многократно желанието си да започне работа. Непредставянето на удостоверение по чл. 345 КТ не може да се тълкува във вреда на работника, на който такова удостоверение не е било изпратено от съда. Напротив - разпоредбата определя в полза на работника начина за уведомяване, с оглед осъществяването на правата му по съдебно решение. Затова, като е проявила готовност да работи, с подаването на писмено заявление, въззивницата е изпълнила необходимото от закона условие, за да бъде възстановена на работа. В този смисъл и съдебната практика – решение № 245 от 28.06.2010 г. по гр.д. № 1048/2009 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 863 от 7.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 2302/2005 г., I г. о., докладчик съдията Жива Декова. От посоченото следва, че искането на въззивницата за заплащане на обезщетение за недопускането й до работа за периода съобразно чл. 225, ал. 3 КТ - до датата, на която действително е допусната, е основателно и следва да бъде уважено. Същото следва бъде определено на база брутното трудово възнаграждение на работника към момента на незаконното недопускане до работа, като съгласно приетото по делото заключение размерът на дължимото обезщетение за периода 16.09.2009 г. – 18.10.2009 г. възлиза на 473,60 лв.
Предвид различните крайни изводи на настоящата инстанция, от тези направени от Бургаски районен съд по иска с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ, въззивната жалба на И.С.Л. се явява основателна. Затова първоинстанционното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната му част, като претенцията бъде уважена и за периода 14.10.2009 – 18.10.2009 г. По всички останали претенции двете инстанции достигнаха до извод за тяхната основателност, поради което въззивната жалба на работодателя се явява неоснователна и решението на Несебърски районен съд следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от производството и предвид нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 359 КТ, следва в тежест на въззиваемото управление да бъде възложено заплащането и на държавни такси в размер на общо 544,84 лв. за двете инстанции в полза на съда, от които държавна такса за разглеждане на исковете пред първата инстанция общо 256,56 лв. (по неоценяемите искове по 50 лв., а по оценяемите исковете съответно 106,56 лв. и 50 лв.), сумата от 160 лв. за възнаграждение за вещо лице и сумата от 128,28 лв. – държавна такса за производството пред въззивната инстанция. Тъй като сумата от 414,31 лв. е присъдена от НРС, следва работодателят да бъде осъден да заплати допълнителна държавна такса в размер на 130,53 лв. по сметка на БОС. Също така основателна се явява и претенцията на въззивницата за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция, в пълния му размер от 600 лв., поради което работодателят следва да бъде осъден да заплати още 32,70 лв. Доколкото пред въззивната инстанция не са представени доказателства за извършени разноски за адвокатско възнаграждение, такива не следва да бъдат присъждани на жалбоподателката Л..
Водим от горното и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Бургаски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 102/21.06. 2010 г. по гр.д. № 892/2009г. на НРС, в частта, с коятое отхвърлен предявеният от И.С.Л., с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Н., ул."С." № **, ет.*, иск с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ, за разликата над уважената част от 369.90 лв. до пълния претендира размер от 473.60лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба - 18.12.2009г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която е осъдена да заплати на Управление “…” О.Н., с ЕИК *************, със седалище и адрес на управление гр. Н., ул. "Л. К." № *, разноски в размер на 30 лв. (тридесет лева), КАТОВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Управление “…” О.Н., с ЕИК *************, със седалище и адрес на управление гр. Н., ул. "Л. К." № * да заплати на И.С.Л., с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Н., ул. "С." № **, ет.*, на основание чл. 225, ал. 3 КТ, сумата представляваща горницата над уважения размер от 369,90 лв. (триста шестдесет и девет лева и 90 ст.), до пълния претендиран размер от 473,60 лв. (четиристотин седемдесет и три лева и 60 ст.), представляваща обезщетение за недопускане до работа за периода 14.10.2009 г. – 18.10.2009 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 18.12.2009 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Управление “…” О.Н., с ЕИК *************, със седалище и адрес на управление гр. Н., ул. "Л. К." № *, да заплати по сметка на Бургаски окръжен съд, допълнителна държавна такса в размер на 130,53 лв. (сто и тридесет лева и 53 стотинки) дължима за производството пред двете инстанции.
ОСЪЖДА Управление “….” О.Н., с ЕИК *************, със седалище и адрес на управление гр. Н., ул. "Л. К." № * да заплати на И.С.Л., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Н., ул. "С." № **, ет.*, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на още 32,70 лв. (тридесет и два лева и 70 стотинки).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от датата на обявяването на решението - 16.11.2010 г., за която страните са уведомени в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: