Съдебно решение по дело, водено от Кантората, с което се отменя дисциплинарно наказание на държавен служител
В ЗДСл не е предвиден ред и условия за спиране на образувано дисциплинарно производство. Ето защо и доколкото производството по налагане на дисциплинарно наказание по своята същност представлява административно производство, то за неуредените изрично въпроси, следва да намерят приложение разпоредбите на АПК. В чл. 54, ал. 1 от АПК са предвидени основанията за спиране на производството, като изрично е посочено, че то се спира от административния орган, без да е предвидена възможност той да делегира тези си правомощия на друго лице или орган – например Дисциплинарен съвет.
Съгласно чл. 94, ал.1 от ЗДСл, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Спиране на дисциплинарното производство, извършено не по надлежния ред и налагане на дисциплинарно наказание извън сроковете по чл. 94 води до незаконност на това наказание, наложено на държавен служител и отмяна на Заповедта за налагането му.
Съобразно нормата на чл. 89, ал. 4 ЗДСл държавният служител носи дисциплинарна отговорност, независимо че деянието му може да е основание за търсене от него и на друг вид отговорност, т.е. носи дисциплинарна наред с наказателната отговорност. За ангажиране на дисциплинарната отговорност обаче органът следва да докаже извършването на деянието, което е предпоставка да се приеме наличието на дисциплинарно нарушение. При презумпция за невиновност до доказване на противното, в дисциплинарното производство не следва да се приема за безспорно установено, без достатъчно доказателства, че жалбоподателят е извършил престъпление, за което е бил задържан. Без да е доказано деянието не могат да се правят изводи, че са настъпили последиците от него.
Публикувана на: 02/02/2019
