Съгласно чл. 317, ал. 3 КТ работодателят е длъжен да премести трудоустроен работник или служител на подходяща работа съгласно предписанието на здравните органи в 7 дневен срок от получаването му.
При неизпълнение на това задължение той дължи на работника или служителя обезщетение по чл. 217 КТ. Промяната, която следва да се предприеме обаче не е едностранна каквото впечатление оставя нормативната уредба.
За да се осъществи е необходимо съгласие на работника. Затова не може да бъде възприето разбирането наложено от съдебната практика, че промяната става със заповед на работодателя. То следва да стане с предложение от работодателя, който да бъде прието от работника. А това е допълнително споразумение към трудовия договор, срочно или безсрочно. При отказ на работника да приеме промяната на трудовото му правоотношение, то не може да продължи да съществува за изпълнение на предишната му длъжност. За работодателя е уредено право да го прекрати в този случай на основание чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ.
Работникът има право да прекрати трудовия си договор без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ, когато не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи. Правото на работника възниква след изтичане на 7 дневния срок по чл. 317, ал. 3 КТ обаче, в който работодателят има задължение да предложи на работника подходяща за здравословното му състояние работа.
Публикувана на: 28/02/2019
