Кога се дължи възнаграждение за извънреден труд?

Кога се дължи възнаграждение за извънреден труд?

За положения извънреден труд се заплаща на положилия го работник допълнително възнаграждение в диференциран размер съгласно разпоредбите на чл. 262 и чл. 263 КТ. Размерите на това възнаграждение са определени от закона като минимални.
По-големи размери могат да бъдат договорени в индивидуалния трудов договор на работника или в колективен трудов договор, който обаче трябва да се прилага за него.
Продължителността на работното време се уговаря в трудовия договор и работата извън уговореното е извънреден труд. Но, за да се дължи допълнително възнаграждение за извънреден труд, той трябва да е положен от работника със знанието и без противопоставянето на работодателя или прекия му ръководител. Така е съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 КТ, който предвижда, че извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.
Върховният касационен съд приема в практиката си, че за положения извънреден труд се дължи заплащане на допълнително трудово възнаграждение независимо от това дали работодателят е спазил правилата за отчитането му, дали е водил специална книга и др.

Според практиката на съда доказването на извънредния труд в рамките на съдебно производство при спор за неплатено допълнително възнаграждение, се извършва с всички доказателствени средства. Допускат се писмени доказателства и свидетелски показания.

За консултиране по въпросите на извънредния труд и за претендиране на неплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд ни пишете или ни се обадете.